Skip to main content

Книга първа

Гората на призраците

Това е светът, в който се развива
историята на първата книга.
Картата показва ключовите места от книгата.
Кликни върху тях, за да научиш повече.

  • Издадена в Китай

    „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена в Китай през 2007 г.,<br>където бързо получи прозвището „Момичето Хари Потър“
  • ... и в Америка

    В Америка, където „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена през 2003 г.,<br>тя бързо се превърна в любимка на учителите от началните училища.
  • Издадена в Китай

    „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена в Китай през 2007 г.,<br>където бързо получи прозвището „Момичето Хари Потър“
  • ... и в Америка

    В Америка, където „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена през 2003 г.,<br>тя бързо се превърна в любимка на учителите от началните училища.
  • Поляната на плашилото Фреди

    Europe

    По средата на поляната, килнато на една страна като кулата в Пиза, стоеше самотно плашило.
  • Олтар

    Олтар

    След дълго ходене бяха стигнали до нещо като олтар, изграден от огромни, грубо одялани камъни, побити кръгообразно в земята.
  • Орлово гнездо

    Олтар

    Здраво вкопано в масивните скали, на един от многобройните ръбове в стената на каньона се намираше огромно гнездо – или по-точно система от няколко гнезда, опасана от множество висящи стълби и мостове.
  • Мравуняк

    Изведнъж стеблата пред тях се разтвориха и през отвора буквално се изсипаха три странни фигури. Бронираните им тела изглеждаха тежко и заплашително, а и дългите криваци не навяваха особено доверие.
  • Къщата на призраците

    Нямаше съмнение – намираха се пред къщата на призраците! Всичко наоколо говореше за разруха и опустошение, както си му е редът при една къща, пълна с призраци.
  • Воденичка

    Воденичката беше чудно красива. Най-отдолу започваше с каменна зидана основа, висока колкото човешки ръст. Грижливо варосаните стени с малки кокетни прозорчета изглеждаха като направени от нещо много апетитно, та Ането неволно си припомни за Хензел и Гретел.
  • Тайното жилище на Хайно

    Изградено от дебели, грубо преплетени клони, в основата на воденичното колело бе прихванато нещо като голямо гнездо, широко и удобно. Вътрешността му, покрита с акуратно рендосани и лакирани дъски, блестеше на слънцето като огледало.
  • Поляна на свраките

    След още няколко крачки пред очите им се откри малка поляна с едно-единствено изсъхнало дърво в средата. В клоните му бяха се разположили две свраки, на ръст по-големи от Ането. И двете бяха издокарани и окичени отгоре до долу с множество обици, пръстени и огърлици, но в момента изглеждаха доста пораздърпани.
  • Рибарски кей

    Третата пътека ги изведе до брега на голям поток. Тясна настилка от плочести камъни водеше до малък рибарски кей, скрит между папур и тръстики. С помощта на голям клон, подпрян на чатал, във водата бе потопен плетен рибарски кош.
  • Поляна на паяка

    Пътеката водеше до втора, по-малка поляна, препречена от могъщ столетен дънер. Дървото беше толкова дебело, че напълно запушваше пътя. Някой обаче беше издълбал в средата му голяма дупка-тунел, през която най-спокойно би могъл да мине изправен човек.
  • Поляната с трите изхода

    Намираше се в гъста гора. Малката поляна на която бе попаднала, бе заобиколена от дебели изкорубени дървета, между които растяха бодливи храсти. Растителността беше толкова гъста, че ако поляната не беше огряна от веселите слънчеви лъчи, това сигурно би било едно доста мрачно и неприветливо място.

  • Блатото

    Докъдето поглед стига се простираше обширно блато, тук-там прошарено от малки островчета-туфи, на които се мъдреха дебели пънове.

  • Поляната с орхидеите

    Широка просека между дърветата водеше към огромна поляна – най-обширната, която бяха виждали досега в гората. По-голямата част от нея бе покрита с обикновена трева и цветя, но една сравнително тясна ивица в началото ѝ бе осеяна с огненочервени орхидеи – не обикновени, а огромни, по-високи от човешки ръст цветя.
  • Жилището на госпожа Бухалица

    Дебелият ствол беше опасан от множество дървени стълби, които го правеха достъпен и за онези, които не могат да летят. На различна височина по него можеха да се открият няколко хралупи, всички освен една заключени с дебели катинари.
  • Жилището на свраката

    Всъщност това си беше цяла къщичка, построена в ниските клони на едно дебело дърво. Изплетена беше от жилави пръти и покрита със сламени снопи. Удобна дървена стълба водеше до малка веранда пред къщичката, на която се намираха маса и няколко стола.

Бърз преход към

Гората
на призраците

Паркът
на призраците

Пустинята
на призраците

Прочети още …Карта на книга първа

  • Hits: 795

Реката в кутията

Където започва всичко…
И в една дървена кутия,
оказва се, можел да се побере
цял миниатюрен свят.

Червенокоска тъкмо се чудеше дали да продължи да се чумери, или напротив, да признае вината си, когато на външната врата се позвъни. Поне за момента това ѝ се стори добре дошло и тя изхвърча по стъпалата надолу. В суматохата може би щеше да ѝ хрумне нещо по-добро от едно неприятно извинение.

Прочети повече

Размисли върху сцената

⸻ ❦ ⸻

– ❦ –

Това не е просто въведение. Това е ритуал на преминаване. Историята не започва с чудо, а с разрив: пристъп на гняв, счупена играчка, разочарована майка. Куклата е обезобразена, майката се отдръпва, а детето – Ането – остава самò с гнева и срама си.

Този момент поставя първия съществен въпрос в книгата:
Какво означава да унищожиш това, което обичаш?

И още по-дълбоко:
откъде идва този импулс?

Появява се господин Лапцев, загадъчен, но странно делови. Той предлага не утеха, а продукт: магическа игра, която изглежда твърде странна, за да ѝ се има доверие. Тя е по-голяма отвътре, отколкото отвън, а освен това е изпълнена с невъзможни пейзажи и движещи се фигури. Но преди всичко – тя е жива. Гората диша, слуша и, както Ането скоро ще научи, Гората помни.

Когато Ането избухва и разбива играта с чук, това не е злоба. То е нещо много по-сложно: дете, което тества границите на действията си. И този път последствията отвръщат на удара. Играта не просто се счупва – тя реагира. Тя отговаря. И с това границата е прекрачена.

Това е истинското начало на пътуването – не като бягство, а като пробуждане. Ането не бяга в гората. Тя е призована – от собствените си действия, от вината и от странната магия на отговорността.

Тук няма пророчество. Няма избраници. Има едно дете, направило грешка – и поканено да я осмисли.

⸻ ❦ ⸻

– ❦ –

Участници в сцената

  • Ането

  • Мама

  • Нерод Лапцев

Предишна

Всички сцени Кн. I

Следваща

Бърз преход към

Гората
на призраците –
Избрани сцени

Паркът
на призраците –
Избрани сцени

Пустинята
на призраците –
Избрани сцени

Прочети още …Книга I – Сцена 01: Реката в кутията

  • Hits: 1018

Мигове от Гората на призраците

Сцени от началото на пътя –
където страхът добива форма,
а приятелството се превръща в сила.

  • Издадена в Китай

    „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена в Китай през 2007 г.,<br>където бързо получи прозвището „Момичето Хари Потър“
  • ... и в Америка

    В Америка, където „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена през 2003 г.,<br>тя бързо се превърна в любимка на учителите от началните училища.
  • Издадена в Китай

    „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена в Китай през 2007 г.,<br>където бързо получи прозвището „Момичето Хари Потър“
  • ... и в Америка

    В Америка, където „Червенокоска в гората на призраците“ беше издадена през 2003 г.,<br>тя бързо се превърна в любимка на учителите от началните училища.

Книга първа – Избрани сцени

  • Реката в кутията

  • Поляната на паяка

  • Воденичката на
    Дядо Таралежко

  • Блатото

  • Госпожа Бухалица

  • Майката-Царица

  • Къщата на призраците

  • Тайната на призраците

  • Огънят на
    вечната промяна

Бърз преход към

Гората
на призраците –
Избрани сцени

Паркът
на призраците –
Избрани сцени

Пустинята
на призраците –
Избрани сцени

Прочети още …Книга I – Избрани сцени

  • Hits: 659

Поляната с трите изхода

Първа среща със света на Гората –
непознато място, три изхода и една раничка,
която внезапно започва да говори.
Плюс двама шегобийци, които могат
да изплашат всекиго до смърт.

Бум! Ането здравата тупна на земята. Добре, че падна на меко, инак сигурно зле щеше да си изпати. Все още замаяна от шеметното летене тя полежа малко, после приседна, разтърка очи и плахо се огледа наоколо.

Прочети повече

Размисли върху сцената

Участници в сцената

  • Ането

  • Раничката

  • Чарко и Бу

Бърз преход към

Гората
на призраците –
Избрани сцени

Паркът
на призраците –
Избрани сцени

Пустинята
на призраците –
Избрани сцени

Прочети още …Книга I – Сцена 01: Поляната с трите изхода (Backup)

  • Hits: 155

Поляната
на паяка

Ането започва да разбира, че в тази гора
почти нищо не е онова, което изглежда.
И дори паяците могат да бъдат
толкова страшни, че да ти премалее.

Пътеката водеше до втора, по-малка поляна, препречена от могъщ столетен дънер. Дървото беше толкова дебело, че напълно запушваше пътя. Някой обаче беше издълбал в средата му голяма дупка-тунел, през която най-спокойно би могъл да мине изправен човек. Но пътят не беше свободен: точно пред отвора, окачена на сложна конструкция от лостове и зъбчати колела, висеше огромна паяжина.

Прочети повече

Размисли върху сцената

⸻ ❦ ⸻

– ❦ –

Какво може да те очаква в края на една горска пътека? Не винаги магия или чудо – понякога е нещо далеч по-познато: бюрокрация. Или още по-лошо – бюрокрация със зъби.

Ането стига до втора поляна, само за да открие, че пътят е блокиран от огромен дънер и… такса за преминаване. Огромен паяк седи до паяжината си, касичка е отворена като зейнала паст, а в мрежата се мята отчаяна муха. Добре дошли на платения вход към абсурда.

Има нещо твърде „възрастно“ в тази сцена – табелата, правилата, фалшивото „обслужване на клиенти“. Това е пародия на системи, които всички познаваме – където справедливостта е формалност, а състраданието има работно време. Паякът не е зъл. Той просто е… в почивка.

Реакцията на Ането е напълно човешка: първо колебание, после бягство. Тя не се опитва да се бори или да спори. Просто се обръща и тича. И точно тук историята ни напомня: страхът е нещо естествено. А смелостта не винаги идва веднага.

Както обикновено, Раничката добавя хумор и реализъм. Светът е пълен с хора – или същества – които искат нещо от теб. Понякога пари, понякога послушание. А това, че си малък, не те предпазва, дори напротив.

И все пак след това се появява проблясък на нещо друго. Ането се пита дали не могат да помогнат на мухата. Една тиха мисъл, почти незабележима. Но в нея се ражда нещо ново – не шумната, героична смелост, а онази, която започва със съчувствие.

Не е случайно, че споменава Пипи Дългото чорапче. Желанието да бъдем по-силни, по-смели, вече е пуснало корени.

И макар да не се връщат назад – още не – нещо в Ането вече се е променило.

⸻ ❦ ⸻

– ❦ –

Участници в сцената

  • Ането

  • Раничката

  • Паякът

  • Бъз Мухата

Предишна

Всички сцени Кн. I

Следваща

Бърз преход към

Гората
на призраците –
Избрани сцени

Паркът
на призраците –
Избрани сцени

Пустинята
на призраците –
Избрани сцени

Прочети още …Книга I – Сцена 02: Поляната на паяка

  • Hits: 337