Нова среща с плашилото Фреди
Отсреща я гледаше плашилото Фреди. Същото онова плашило, което някога беше срещнала недалеч от къщата на призраците.
Вход на парка „Хайноланд“
Катеричките бързешком се наредиха около нея, а една друга рунтавелка защрака с лъскав фотоапарат. Не беше изминала и минута, а наоколо вече се събра голяма тълпа любопитни. Всички ахкаха и сочеха към Ането.
Магазинче за сувенири
Червенокоска се вгледа във витрината и … зяпна. От огромен плакат насреща я гледаше собственото ѝ лице, разкривено в грозна, заплашителна гримаса.
Магазинче за сувенири
Червенокоска се вгледа във витрината и … зяпна. От огромен плакат насреща я гледаше собственото ѝ лице, разкривено в грозна, заплашителна гримаса.
Шоу-Театърът
Ането почувства как ѝ причернява пред очите. Без да мисли за последствията, тя скочи от мястото си и се втурна към сцената. Раничката се опита да я задържи, но не успя — нищо не можеше да спре Ането в такива моменти.
Корабният пристан на „Мисисипи“
За щастие алеята, по която тичаше, действително ги изведе до неголям дървен кей, пред който пуфтеше кокетно корабче с дълъг черен комин и големи колела с перки от двете страни.
Подводното жилище
Гледката, която се откри пред очите ѝ, така я порази, че тя остана като вкаменена. Намираше се в огромна подводна пещера, толкова голяма, че въпреки обилната светлина, която идеше някъде отгоре, краят ѝ се губеше в зелено-жълта мътилка.
Отново на суша
Червенокоска едва успя да се измъкне на сухо, просна се на пясъка и замря. Така измина доста дълго време. Когато най-после се съвзе, първите утринни лъчи тъкмо бяха започнали да огряват върховете на дърветата.
Преобразеното блато
Опасенията на Ането се потвърдиха и навсякъде ги очакваха неприятни изненади. През поляната с орхидеите бяха прорязани множество пътеки, блатото беше опасано от няколко моста, а воденичката на дядо Таралежко бе превърната в част от голям плувен комплекс.
Нова среща с орлите
Двете приятелки подскочиха от уплаха и се обърнаха да видят кой говори. Отсреща насмешливо ги гледаше огромен млад орел, облечен в избелели джинси и фланелка, чийто цвят не можеше да се определи точно.
Цитаделата
Малко по нагоре по течението, на около двеста-триста метра от тях, се издигаше огромна бетонна стена, така застрашителна в колосалните си размери, че изглеждаше сякаш се напъва да засенчи цялото небе.
Мястото на въздушната битка
Сутрешната дрезгавина изведнъж се изпълни със сенките на нападатели — един, двама, трима … Ането престана да ги брои. Това бяха совите от охраната на лагера — поотделно много по-слаби от мощния орел, но заедно сигурно много опасни.
Пленническият лагер
Групата на затворниците се събра пред неголямата дъсчена барака, която очевидно беше тяхното спално помещение. Макар и всички да бяха повече или по-малко окъсани, гърбовете им не бяха превити и главите им не бяха покорно приведени.
Позорът на Хайно
Хайно се огледа диво. За бягство е прекалено късно, магията сигурно ще го повали преди да е направил и няколко крачки. Ах, колко жестока е тази песоглавка, играе си с него като котка с мишка.
