На пръв поглед Чарко и Бу изглеждат като класическа комична двойка: единият – шумен, театрален и влюбен в собствения си глас; другият – напълно безмълвен, винаги следващ с очи, пълни с тайнственост. Чарко се гордее, че цитира великите класици (често доста зле), а Бу не казва и дума – но някак разбира всичко. И все пак, с напредването на историята, става ясно, че са сред най-умните спътници, които Ането може да си пожелае. Повече от веднъж те намират блестящо решение, когато никой друг не знае какво да прави. Те са екип в съвършен синхрон – странни, да, но никога за подценяване.
Чарко и Бу въплъщават един различен вид мъдрост – онази, която се крие зад ексцентричността. Докато други водят със сила или цел, тези двамата се появяват някак встрани, разсейват те с чудатости и после внезапно изричат нещо истинско. Те са едновременно пародия на наставника и негова тайна алтернатива. Връзката им отразява и тази между Ането и Раничката: един говори много, другият – изобщо не, но заедно те са неразделимо цяло.
