Блатото

Ането открива, че дори най-любезните машини
могат да те унижат.
А помощта в тази гора винаги си има цена.

Ането извади една от монетите, приближи се с победоносна крачка към касичката и небрежно я хвърли вътре. Всички напрегнато зачакаха.

Не след дълго от вътрешността на машината се зачу бръмчене, което постепенно се усили и – хопала! – от тясното отвърстие в средата на пъна полека започна да се издига нагоре дебела и широка дъска.

В същото време екранът на телевизора просветна, на него се появи вече познатата бобърка и започна надълго и нашироко да благодари за използването на системата. От високоговорителите се понесе бодра маршова музика.

Точно същото нещо се повтаряше с всички останали пънове в блатото – а те бяха много и последните вече се губеха в далечината. Когато дъските излязоха до края, те започнаха да се снижават на една страна, докато полегнаха напълно, тъй че всяка от тях съединяваше два съседни пъна. Не мина много време и над блатото вече се простираше здрав мост, по който можеше да се мине съвсем спокойно. Гледката беше толкова впечатляваща, че никой не се осмеляваше да продума.

– Заповядайте, заповядайте! – топеше се от любезност дебелата говорителка от телевизора. – Бъдете мои гости, не се стеснявайте.

Ането и раничката се хванаха за ръка и предпазливо опитаха първата дъска. Тя изглеждаше съвсем стабилна и, окуражени, те потеглиха напред.

Едва бяха направили няколко крачки обаче, когато изведнъж дъската затрепери и, докато се усетят, започна да се издига нагоре. Всичко стана толкова бързо, че двете приятелки се изтърколиха обратно като топки. Скърцайки ужасно, всички дъски изчезваха с невероятна бързина обратно в отверстията на пъновете. Преди Ането да успее да се огледа, от моста не беше останала и следа.

Лицето на телевизионния екран също се смени. Ането неволно потръпна когато разпозна дебелата физиономия на Хайно.

– Съжалявам много, уважаеми дами и господа – произнесе бобърът важно. – Ние живеем в неспокойни времена, междувременно бяхме принудени да повишим цените. Моля да извините малкото неудобство. Беше ми много приятно да разговарям с вас.

Щрак! Телевизорът угасна и се възцари тишина.

Прочети повече

Разгледай

Размисли върху сцената

⸻ ❦ ⸻

– ❦ –

Пътеката води Ането право в капан. Буквално.

На пръв поглед – само един пън, малко машинарии, една касичка с усмивка. Ала скоро се разбира, че това е поредната платена преграда. Хайномат™, продукт на Хайнотек™ – най-новото постижение в Горската администрация по изнудване.

Сцената е абсурдна, дори смешна – докато не започне боя. Машината не предупреждава, не задава въпроси. Натискаш грешен бутон, и получаваш порция бой. Вежливо, методично, без грам съчувствие.

Зад шегата обаче се крие нещо по-дълбоко. Тук вече не става дума само за преминаване – става дума за подчинение. Машината предлага помощ, но и поставя условия. И ако не ги изпълниш – наказва.

Най-болезнено в сцената не е самото преживяване. Ането страда, но не се пречупва. Сълзите са истински, но после идва решимостта: ще му го върне тъпкано.

Името Хайно изплува отново. Паякът го е споменал. Сега го виждаме и върху машина. Постепенно разбираме: Хайно не е просто бобър. Той е цяла система – с филиали, служители, и унизителни правила.

И все пак, най-тихият момент е най-силен: мисълта за мама. Спомнянето, че някъде там някой я чака. Блатото не е само препятствие. То е граница – между гнева и тъгата, между детството и борбата.