Бъз е анархистът на Гората – дребно същество с големи възгледи и никакво търпение към правилата. Прелита през историята, появява се за кратко, но винаги оставя следа. В Книга I той е първото същество, което Ането спасява – освободен от паяжината точно преди да бъде изяден от злия паяк. От този момент нататък те стават приятели. Макар и малък и често пренебрегван, помощта на Бъз нерядко се оказва решаваща – особено при унищожаването на страховития Хайномат. Той прави изненадващия ход. Не е навсякъде, но когато се появи, нещо винаги се случва.

Бъз олицетворява неуловимото, непокорното – духа, който не стои на едно място. Внася хаос в групата, но също и лекота, и скорост. Той е живо прекъсване – едно крилато напомняне, че Гората не е само правила, мисии и съдби. Понякога тя е просто мястото, където можеш да летиш накъдето си поискаш.

– Свобода = Желанието на Бъз да бъде освободен от всички ограничения; той е символ на независимостта.

– Прямота = Неговата директност често е източник на хумор, но също така и на истина.

– Полет = Символизира отдалеченост, способността да се виждат нещата отгоре, както буквално, така и метафорично.

– Независимост = Отказът да бъде контролиран, въплъщение на автономията.

– Хумор = Добавя лекота в тъмни моменти и предлага хумористична перспектива.

Да не ми е името Бъз, ако това не е най-хубавият ден в живота ми!  Най-после един от тия разбойници да си изпати!

Ама че мошеници! Преди всички можеха да минават оттук най-свободно, никой не събираше такса. После изведнъж поставиха тая машинария и, хайде сега, всички трябва да плащат.

Ние специално ги изучаваме тия машини в училище, и насън да ме бутнеш, пак ще ти кажа как работи.

Ние, мухите, сме свободен народ, не обичаме да се задържаме дълго на едно място. Нито пък да ни командват …

Бъз не се развива. А и няма нужда. Той е такъв, какъвто го срещаме в началото: бъбрив, независим и напълно непредсказуем. Не е част от дълбокото емоционално пътуване на Ането, но внася в групата доза див живот. Присъствието му се ограничава основно до Книга I, а в края ѝ той си остава същата бръмчаща искра – свободен, неуловим и напълно себе си.

Има ли Бъз дом? История? Скрито предназначение? Едва ли. Но точно това го прави очарователен. Той съществува на ръба на разказа – никога не потъва надълбоко, никога не стои на едно място. Някои читатели подозират, че има скрита роля. Други просто го обичат, защото е… Бъз.