Майката на Ането е сянка на реалността в един фантастичен свят – постоянна, разумна, и незаменима сдържаност. Тя не участва активно в приказното пътешествие, но е неговата предпоставка: създава сигурна, доверителна среда, в която детето може да тръгне, дори да се изгуби и да се намери отново.

Тя е съвременен родител – либерална, интелигентна и ангажирана. Не контролира, а подкрепя. Работи усилено на компютъра си, но винаги откликва, когато Ането наистина се нуждае от нея.

Нейната сила е в стабилността ѝ. Не е свръхемоционална, не е патетична. Тя е родител, който не оставя травми, а място за растеж.

Нейното присъствие е ограничено до началото на всяка книга, но с това дава нужното усещане за реалност, от която героинята се отделя и към която винаги може да се върне.

– Компютърът = интелектуалната, невидима грижа

– Работната маса = опора и ред в ежедневието

– Тихата сила = невидимата основа на свободата

Да си знаеш: до Нова година никакви играчки повече няма да купувам! До гуша ми дойде от това чупене!

Застрашени видове? Играчки? При нас май е пълно с такива. Ха, ха, ха … Господин Лапцев, вие сте на път да направите сделката на живота си.

Ако сте ходили на война, може би ще издържите гледката. Заповядайте.

– Не претърпява промяна – остава стабилен и тих център

– Присъства само в реалния свят, като фонов ориентир

– Представена като „идеалният родител“ – без излишна намеса, без патос, без натиск

– Може би е била част от света на гората, но го е забравила?

– Може би знае повече за Лапцев, отколкото казва?

– Дали самата не е тя тази, която е дала на Ането силата да преминава всички препятствия?