Еднокракият Динозавър се влачи из Гората като спомен, който никой не е искал да запази. Някога символ на сила и чудо, сега се движи с неравномерен гняв. Липсващият крак превръща стъпките му в тътен, а присъствието му – в предупреждение.

Той не реве, но мълчанието му тежи. От всички призраци, той изглежда най-разочарован. В образа му няма нежност – само обвинение. Когато Ането среща погледа му, той не е див, а студен.

– Един крак = нестабилност, прикрит гняв

– Опашка = загубено равновесие

– Белези = неизказана история

– Зъби = не за атака, а за спомен

– Неподвижност = напрежение преди избухване

Отмъщение! Отмъщение!
Ама аз … не наистина. Исках само да я уплаша.

Нищо не си сбъркал. Това наистина е къщата на призраците. Така наречената къща на призраците, искам да кажа.

📘 Книга I

– Появява се бавен и тежък, но всяко движение носи напрежение

– Напада Ането уж на шега, но не се знае какво би се случило, ако не се беше намесил Тайнственият спасител

– Отказва да говори или да реагира – въплъщение на самото отхвърляне

📗 Книга II

– част е от групата на призраците, превърнати в „основна атракция“ в парка Хайноланд

📙 Книга III

– Не се появява

– Някои вярват, че някога е бил пазител на Ането – докато тя не е престанала да му обръща внимание

– Други мислят, че е замълчал, защото няма прошка, която е в състояние да го докосне

– Липсващият крак може да е знак, че някога е отстоял нещо – и платил цената

– Шепне се, че дори останалите призраци се страхуват от мълчанието му