Окто е един от Призраците на Фидо – чудовищно, нестабилно присъствие, родено от гняв и неизказана вина. Той не е призрак на Ането – и тя го знае. Това ѝ дава сила, която никога не е имала с нейните собствени призраци. И тя не се колебае да я използва. Но Окто не е свикнал да бъде предизвикван.

С повече зъби, отколкото пипала – и със зъби дори върху самите пипала – Окто е най-агресивната фигура сред призраците, които бродят из Пустинята. Осмото му пипало е било отрязано от самия Фидо при предишен сблъсък – и Окто никога не му е простил. Носи раната си като корона – превръща болката във власт.

Когато призраците се събират, за да съдят Фидо, Окто е първият, който настоява за екзекуция. Яростта му е безусловна. Не вижда смисъл в милостта – особено когато се намесва Ането. Почти я напада – но в този момент ритуалът е прекъснат от театралната поява на господин Чарко.

Окто не е просто звяр. Той е предупреждение за това че отричаната болка се превръща в насилие.

– Пипала = задушаваща присъда, неспокойно обвинение

– Зъби = гняв без разум

– Отсечен крайник = рана, превърната в самоличност

– Раздут силует = гордост, прекалено голяма, за да бъде удържана

– Мълчание = не липса, а напрежение преди взрив

Всеки от нас носи по тялото си следи от битките с този хищник. Неговата жестокост не познава граници, сърцето му е издялано от камък и безжалостните удари на меча му не се спират пред никаква красота…

Виждаш ли? Вината ти е абсолютно и неоспоримо доказана.

Ти какво, чудовища ли искаш да ни изкараш? Кой нормален призрак ще тръгне да ти мрази едно дете?

Обикновено разни ужасни истории ни описват като прозрачни, зли духове, които си имат работа с мъртвите. А, както виждаш, ние сме си най-обикновени същества като всички други, и дори сме красиви.

📘 Книга I

– Не се появява

📗 Книга II

– Не се появява

📙 Книга III

– Появява се като най-агресивната и доминираща фигура сред призраците на Фидо

– Настоява за незабавно осъждане и почти напада Ането

– Прекъснат е от театралната намеса на господин Чарко, който разкрива истината за призраците

– Постепенно приема произхода си и започва да се сближава с Фидо

– Променя се – от съдник в съюзник – и се включва в групата

– Играе ключова роля в последната част на историята, като помага на героите да достигнат новия град под вулкана

– Липсващото пипало може би е цената, платена за провален опит за отмъщение

– За разлика от призраците на Ането, той не се колебае – той налага

– Гневът му може да е насочен не просто срещу Фидо, а и срещу тишината, която е последвала

– Когато изчезва, след него не остава ехо – сякаш гласът му никога не е трябвало да остане