Поляната на плашилото Фреди
По средата на поляната, килнато на една страна като кулата в Пиза, стоеше самотно плашило.
Олтар
След дълго ходене бяха стигнали до нещо като олтар, изграден от огромни, грубо одялани камъни, побити кръгообразно в земята.
Орлово гнездо
Здраво вкопано в масивните скали, на един от многобройните ръбове в стената на каньона се намираше огромно гнездо – или по-точно система от няколко гнезда, опасана от множество висящи стълби и мостове.
Мравуняк
Изведнъж стеблата пред тях се разтвориха и през отвора буквално се изсипаха три странни фигури. Бронираните им тела изглеждаха тежко и заплашително, а и дългите криваци не навяваха особено доверие.
Къщата на призраците
Нямаше съмнение – намираха се пред къщата на призраците! Всичко наоколо говореше за разруха и опустошение, както си му е редът при една къща, пълна с призраци.
Воденичка
Воденичката беше чудно красива. Най-отдолу започваше с каменна зидана основа, висока колкото човешки ръст. Грижливо варосаните стени с малки кокетни прозорчета изглеждаха като направени от нещо много апетитно, та Ането неволно си припомни за Хензел и Гретел.
Тайното жилище на Хайно
Изградено от дебели, грубо преплетени клони, в основата на воденичното колело бе прихванато нещо като голямо гнездо, широко и удобно. Вътрешността му, покрита с акуратно рендосани и лакирани дъски, блестеше на слънцето като огледало.
Поляна на свраките
След още няколко крачки пред очите им се откри малка поляна с едно-единствено изсъхнало дърво в средата. В клоните му бяха се разположили две свраки, на ръст по-големи от Ането. И двете бяха издокарани и окичени отгоре до долу с множество обици, пръстени и огърлици, но в момента изглеждаха доста пораздърпани.
Рибарски кей
Третата пътека ги изведе до брега на голям поток. Тясна настилка от плочести камъни водеше до малък рибарски кей, скрит между папур и тръстики. С помощта на голям клон, подпрян на чатал, във водата бе потопен плетен рибарски кош.
Поляна на паяка
Пътеката водеше до втора, по-малка поляна, препречена от могъщ столетен дънер. Дървото беше толкова дебело, че напълно запушваше пътя. Някой обаче беше издълбал в средата му голяма дупка-тунел, през която най-спокойно би могъл да мине изправен човек.
Поляната с орхидеите
Широка просека между дърветата водеше към огромна поляна – най-обширната, която бяха виждали досега в гората. По-голямата част от нея бе покрита с обикновена трева и цветя, но една сравнително тясна ивица в началото ѝ бе осеяна с огненочервени орхидеи – не обикновени, а огромни, по-високи от човешки ръст цветя.
Жилището на госпожа Бухалица
Дебелият ствол беше опасан от множество дървени стълби, които го правеха достъпен и за онези, които не могат да летят. На различна височина по него можеха да се открият няколко хралупи, всички освен една заключени с дебели катинари.
Жилището на свраката
Всъщност това си беше цяла къщичка, построена в ниските клони на едно дебело дърво. Изплетена беше от жилави пръти и покрита със сламени снопи. Удобна дървена стълба водеше до малка веранда пред къщичката, на която се намираха маса и няколко стола.
