Бум! Ането здравата тупна на земята. Добре, че падна на меко, инак сигурно зле щеше да си изпати. Все още замаяна от шеметното летене тя полежа малко, после приседна, разтърка очи и плахо се огледа наоколо.

Намираше се в гъста гора. Малката поляна, на която бе попаднала, бе заобиколена от дебели изкорубени дървета, между които растяха бодливи храсти. Растителността беше толкова гъста, че ако поляната не беше огряна от веселите слънчеви лъчи, това сигурно би било едно доста мрачно и неприветливо място.

Дебел килим от окапала шума покриваше земята. Клоните на дърветата, възлести и изкривени като костеливи старчески ръце, изглеждаха много заплашително. Но най-страшни от всичко бяха горските шумове: провлечени птичи песни, приглушени крясъци, неясни стонове.