„Червенокоска в Гората на призраците“
Въведение, част 2

Междувременно малкото пушече бе пораснало и се бе превърнало в нещо като висока фуния, обърната с тясната част надолу. Тя се въртеше с бясна скорост около себе си и бавно се приближаваше към Ането. Само преди няколко дни Червенокоска беше гледала по телевизията предаване за тропическите бури и сега с ужас разбра, че това не е пушек, а малък смерч. Едната ѝ ръка се повдигна от само себе си и се протегна към отвора на фунията. „Не, не, не! „, опита се да извика тя, но вместо това безсилно подаде ръка и започна да наблюдава как смерчът бавно я поглъща. Тялото ѝ започна да изтънява и се заогъва като в анимационен филм. Невидимата сила я повдигна полека, после я обърна с главата надолу и започна да я набутва в отвора на смерча. „Като топка сладолед във вафлена фунийка“, помисли си Ането. После загуби ориентация и се остави да бъде носена: вече всичко ѝ беше безразлично.