Гората на призраците
Един философ се заема да пише книги за деца. Защо?
Според мен това е магия. Казвам го с пълното съзнание, че може би много хора няма да вземат на сериозно подобно твърдение. Като четиридесетгодишен човек аз все повече се убеждавам, че важните неща – тези, които определят живота – не се случват непременно по наша воля. Поне при мен те винаги са идвали против желанието ми: исках да замина за Америка, а попаднах в Германия; мечтаех да уча в НАТФИЗ, а се оказах във философския факултет…
По-късно обаче винаги осъзнавах, че това, което се е случило, е било по-доброто за мен. Така беше и с писането – един детски копнеж, който по-късно си бях забранил най-строго. Преди да напусна България направих голям куп от всички тетрадки с мои текстове – бяха хиляди страници дневници, философски разсъждения, какво ли не… – и го подпалих.
Заминах за Берлин с твърдото убеждение, че ще ставам солиден мъж, глава на семейство. Но човек предполага, а Господ разполага. Десет години по-късно живота ми се завъртя по абсолютно непредвидим начин, така че в края на краищата стигнах до писането на детски книги.
Паркът на призраците
Какво е вашето послание към малките и по-големите момичета и момчета?
Няма да го кажа. В момента, в който писателят започне да обяснява това, което е създал, той е изгубен като творец. Произведенията достатъчно добре говорят сами за себе си. В случая посланията са поне десетина. Книгата съдържа минимум три пласта. В нея има и територия за възрастни, изпъстрена със скрити цитати: Платон, Шекспир, Хегел, Достоевски, Унамуно… Те са предизвикателство към родителите, които четат на децата си – дали могат да ги открият. Вътре има цяла част, която е игра с „1984“ на Оруел, макар че е написана изцяло за деца: на съответен език, със съответна образност… Ето това е магията, макар и да не мисля, че заслугата за нея е моя. Аз просто разказвам една хубава, смешна история, в която по необясним начин са се набутали и някакви послания, които обаче категорично отказвам да формулирам.
Пустинята на призраците
Ужасното в литературата води ли до положително възпитание на чувствата?
Има ли по-ужасни от книгите на Достоевски? А те са сред най-великите произведения на литературата… Ако книгите са написани добре, с дълбоко човешко разбиране, то не е възможно да не предизвикат отзвук, да не променят нещо в душите на читателите си. Само по себе си ужасното няма смисъл; то е абстракция.
Днес младите хора често се събират, за да гледат страховити филми на ужасите – с много пуканки и кока-кола; колкото повече е пролятата кръв, толкова по-голямо удоволствието. И аз ги разбирам – там кошмарното до такава степен е прехвърлило всякакви граници, че се превръща в комично.
Ако ме попитате дали ужасното при Хари Потър работи – ще ви кажа „не“; стане ли дума за Стивън Кинг – отговорът ми е „да“.
„Гората“ излиза в Китай
От преводачката
Златко Енев е философ и в неговата история почти всяка глава съдържа някаква дълбока мъдрост – но тя винаги е поднесена с хумор.
В машината, създадена от Хайно, виждаме безчувствения гигант, облечен в мантията на „разума“ – нарича се „пазар“.
В мравешкото царство, въпреки че сме в умален свят, не можем да се отърсим от усещането, че сме виждали това и преди – и че душата ни потрепва от разпознаването му.
Джаста Дива се появява само в една глава, но думите ѝ разкриват цялата същност на изкуството.
Загадките в орловото гнездо ме разсмяха, докато ги превеждах, но когато спрях да се смея, осъзнах нещо дълбоко – логиката на „умният изяжда глупавия“ и двете малки орлета, които все още не знаят как се лети, но вече разчитат на компютъра да мисли вместо тях…
Този свят е толкова различен от моя – и в същото време толкова близък!
Ново, напълно обновено издание на трилогията
— Росица Чернокожева, литературна критичка
