Корабчето „Мисисипи“
Те се намираха някъде по средата на реката, върху едно старо, ръждясало и здраво закотвено корабче. Инак наоколо не се виждаше нищо познато. Всъщност тази част от гората едва ли можеше да се нарича „гора“. Сега тя беше променила цвета си напълно, от зелено в червено.
Нападението на паяка
Омотан в сребристите нишки на огромна паяжина, разпъната между две от растенията-мечове, Петър лежеше напълно бездиханен. Надвесен над него и зает с опаковането на току-що уловената плячка, един грамаден, дебел паяк тихичко припяваше.
Жилището на Фидо
Пред очите им се разкри голямо жилище, изградено на стабилна платформа, окачена върху най-дебелите клони на дървото. Месестата корона се оказа буквално издълбана отвътре, подобно на огромна диня, която някой е изпразнил с лъжица.
Червената пустиня
– Така. А сега слушайте внимателно – каза Фидо, докато напрегнато оглеждаше широката равнина, която се беше простряла пред тях. Додето поглед стига се виждаше голо поле, прошарено тук-там от отделни китки дървета.
Битката с Горгоните
От червения сумрак над главите им с огромна скорост се появиха три кошмарно грозни, ужасяващи същества.
На пръв поглед това бяха жени, чиято зеленикава, покрита с люспи кожа матово проблясваше на мъждивото сияние, което тук минаваше за дневна светлина.
„Коремът на Кита“ отвътре
Бяха попаднали в нещо, което на пръв поглед напомняше вътрешността на кораб – поне такова впечатление оставяха огромните ребра, издигащи се направо от земята и покрити отвън с някаква груба материя. Колко голяма бе цялата конструкция не можеше да се каже, защото очертанията ѝ се губеха далеч в тъмното.
„Коремът на Кита“ отвън
Никой не знае какво чудовище е оставило костите си тук, нито пък откъде е дошло. Във всеки случай то отдавна вече е мъртво, от него е останал само огромния скелет и вкаменената кожа. И както виждате, в него може чудесно да се живее.
Островната „стража“
– Хей, вие там! – провикна се един от пазачите, дребен и ужасно проскубан петел, облечен в окъсани джинси, пъстра риза, на която липсваха половината копчета и ботуши с огромни, подрънкващи шпори.
Нови срещи със стари познати
Преди някой от пътешествениците да е мигнал, те вече се видяха заобиколени от три високи фигури, плътно загърнати в дълги плащове, с маски на лицата. В ръцете им мътно проблясваха дълги метални остриета.
Рицарски дуел
Рицарят на екраните представляваше нещо като грубо сглобена желязна рамка на колела, някакъв странен тип самоходно устройство, което се движеше с ужасно скърцане и тракане, залитайки насам-натам като пиян човек, защото колелата му май бяха не съвсем еднакви по големина.
Счупеният Фреди
В скривалището цареше полумрак и в първия момент раничката не можа да различи нищо. Скоро обаче очите ѝ свикнаха и тя видя, че приятелката ѝ е положила на коленете си … огромна изкорубена тиква, от която стърчаха два пречупени пръта, свързани на кръст.
Една съдебна процедура
Откъм горния етаж на сградата се бяха появили трите ужасни Горгони. Тоя път те бяха облечени в дълги тоги, които се вееха свободно около тях, а на импровизирана носилка помежду им висеше огромен кафез, в който лежеше Фидо, свит на топка.
Откраднатият Олтар
Най-после! Една по една огромните каменни колони започнаха да се поклащат и бавно да полягат на земята. Така! Чудесно! Значи все пак ще успеят. Крайно време беше.
Вулканът
– Не се преструвай на глупава – усмихна се накриво господин Лапцев. – Вече ти е ясно какво съм намислил, признай си. Ха, ха, ха, кого ще хвърлим днес в гърлото на вулкана?
Полет с балон
– Пригответе балона! – заповяда кратко господин Лапцев. – И я овържете здраво, не искам да ми създаде неприятности горе във въздуха!
