Някога изящна и лека, Еднокраката Балерина сега се носи из Гората с разклатена грация. Танцът ѝ е накъсан, неуверен – повече потрепване, отколкото въртене. Там, където някога се е плъзгала, сега се спъва. Но ритъмът остава. И горчивината също.

Тя не говори, но наклонът на главата ѝ казва всичко. Тя съди. Тя помни. И както останалите, отказва да прости на Ането. Липсващият ѝ крак не е рана, а присъда.

– Един крак = изгубена грация, нарушено равновесие

– Разнищена поличка = красота, разядена от времето

– Движение = принудено повторение на нещо, което някога е носело радост

– Мълчание = дистанция, отказ

– Поза = застинала, театрална, обвиняваща

И така, червенокосата напаст най-после стигна до къщата на призраците. Без съмнение, това означава, че тук в най-скоро време трябва да се очакват множество нещастия и злополуки.

📘 Книга I

– Плъзга се ту в сянка, ту в светлина, никога напълно неподвижна

– Изглежда че витае, но движенията ѝ са пропити със злоба

– Когато я молят да защити Ането, отвръща глава – сякаш самият въпрос е обида

📗 Книга II

– част е от групата на призраците, превърнати в „основна атракция“ в парка Хайноланд

📙 Книга III

– Не се появява

– Някои вярват, че е изгубила крака си, докато се е опитвала да защити някого

– Други мислят, че сама го е откъснала – за да не танцува отново

– Мълчанието ѝ не е тъга, а осъждане

– Движи се не за да впечатли, а за да напомни

– От всички призраци тя е най-трудна за забравяне – не заради думите си, а заради това, което отказва