Някога весела фигура, предназначена да разсмива околните, сега Безносият клоун витае в гората като горчива и подигравателна сянка. Радостта, която някога е представлявал, се е превърнала в нещо остро и обвинително. Гледа Ането с презрително мълчание, сякаш я обвинява не само за това, в което се е превърнал, но и за това, че някога е вярвала, че е смешен.

Съсипаното лице е маска, която вече не му приляга. Той не напада директно, но присъствието му смразява. Той е не толкова чудовище, колкото присъда – и не прощава лесно.

– Липсващ нос = изгубена невинност, смях превърнат в сарказъм

– Нарисувано лице = радост като маска, сега напукана

– Поглед = обвинителен, втренчен

– Глас = отсъстващ – заменен с мълчание, изпълнено с презрение

– Позата = отпусната или застинала – като карикатура на шега

Не знам, но само като я погледна и ми иде да я стрия на прах! Ако не беше забраната на стареца, досега сто пъти да съм я размазал като нахална муха.

Теди, тя е права! Защо да не опитаме, от това по-зле и без това не може да стане!

📘 Книга I

– Появява се сред призрачните фигури, които наблюдават Ането

– Мълчи, изражението му е неясно, но враждебно

– Отказва да говори, когато е помолен за милост – обръща се с презрение

📗 Книга II

– Част е от групата на призраците, превърнати в „основна атракция“ в парка Хайноланд

📙 Книга III

– Не се появява

– Някои казват, че някога е бил любимата играчка на Ането – тази, с която се е смяла най-много

– Други вярват, че никога не ѝ е простил мига, в който е престанала да се смее

– Носът му не е изгубен – бил е откъснат от гняв

– Мълчанието му крие думи, които би изрекъл, ако можеше

– Дори останалите призраци го избягват – горчивината му е заразна