Плешивата Кукла е най-младата от петте призрака – не по възраст, а по време, прекарано в Гората. В нея още трепти нещо от онова, което е била. Не е станала чудовище. Все още не.

Тя не идва с ярост, а със спокойна, почти неподвижна съпротива. Плешивостта ѝ не е знак на разруха, а на избор. Тя вече е променила нещо, дори преди да се превърне в призрак. В нея има памет, която отказва да бъде заличена.

Докато другите призраци се озлобяват и вкаменяват, Куклата наблюдава. Колебае се. И когато идва моментът да съдят Ането, тя е единствената, която говори в нейна защита. Единствената, която помни какво означава да дадеш някому втори шанс.

– Плешивост = отхвърляне на измамната външност

– Малки ръце = ранна съпротива

– Крехко тяло = истина, която още не се е вкаменяла

– Поглед = доверие, което не е напълно изгубено

– Косата = нещо, което е било дадено – или отнето

Погледнете ме всички! Вие знаете, че аз пострадах не по-малко от всеки друг, нали?

Омразата ме разяжда отвътре не по-слабо от всеки друг. И все пак аз искам да опитам. Тя трябва да получи един последен шанс. Ние всички трябва да получим един последен шанс.

Не съм предателка! Аз съм съвсем отскоро тук, не мога да свикна с мисълта да остана призрак завинаги! Вие всички сте толкова … отровени от омраза, че вече не можете да изпитвате нищо друго! 

Простете ми, но аз не искам да стана като вас. Все някой… ще трябва да надвие… омразата. Инак всички сме загубени.

📘 Книга I

– Появява се по-късно от останалите – малка, тиха, но винаги наблюдаваща

– За разлика от другите, не напада и не се опитва да прогони Ането

– В ключовия момент в Къщата на призраците е единствената, която казва „да“

– Нейният глас, макар и едничък, спасява Ането от окончателно отхвърляне

📗 Книга II

– Повторно се появява в парка Хайноланд, заедно с останалите четирима, като „главна атракция“

📙 Книга III

– Не се появява

– Някои вярват, че сама е отрязала косата си, за да покаже истина, която никой не иска да види

– Силата ѝ не идва от гняв, а от неподправена милост

– Шепне се, че тя изобщо не е била счупена – просто е била забравена

– От всички призраци само нейните очи никога не се затварят