Петър не е вълшебник. Той не разполага със специални сили, около неговото име няма съдба, нито пророчество. Но това, което притежава, е нещо по-рядко срещано: способност за израстване. Той започва историята в страх – тих, нерешителен, винаги криещ се зад другите. Той е едно от малкото наистина обикновени деца, попаднали в необикновени обстоятелства, и реагира така, както би реагирало едно истинско дете – като се вкопчва в по-смелите.
Но Петър се променя. Бавно, постепенно той намира своя глас. Не изведнъж, не в изблик на героизъм, а в хода на множество изпитания и със спокойна упоритост. В края на историята той вече не се крие. Той задава въпроси, предлага решения, ръководи.
И когато настъпва последното изпитание – когато Ането е буквално на ръба – Петър е онзи, който намира решението. Той не спасява света. Спасява един приятел. А понякога това е едно и също нещо.
