Ането разтърси глава, сякаш за да се увери, че не сънува. Бяха попаднали в нещо, което на пръв поглед напомняше вътрешността на кораб – поне такова впечатление оставяха огромните ребра, издигащи се направо от земята и покрити отвън с някаква груба материя.
Колко голяма бе цялата конструкция не можеше да се каже, защото очертанията ѝ се губеха далеч в тъмното. Във всеки случай беше ясно, че това е нещо огромно.
– Вече не вярвах, че ще успеем да се измъкнем живи – процеди Ането с усилие. – Направо съм като пребита… Извинете, къде се намираме? – обърна се тя към пазача, който беше закачил наметалото си до вратата и сега мълчаливо ги разглеждаше.
Оказа се, че това е стар, дебел язовец. Той беше облечен в нещо като туника или грубо расо, направено от едно-единствено голямо парче плат, преметнато през раменете и пристегнато през кръста с изплетен от въжета колан. Огромните му сиви мустаци току подскачаха нагоре-надолу сякаш той непрекъснато предъвкваше нещо. Впрочем, с това се изчерпваха всички движения, които можеха да се забележат по лицето му. Инак то беше напълно неподвижно. Ането, която напразно се опитваше да разчете нещо зад непроницаемата муцуна, започваше да се чувства леко неудобно.
– Надявам се, че не ви притесняваме – добави тя, опитвайки се да бъде любезна. – Тук изглежда достатъчно широко за да се поберат още трима… още три деца.
– Имате късмет, че навън е такава буря – отвърна язовецът намусено. – Инак нямаше да влезете така лесно. При нас място за нови жители няма. Всичко е разпределено до последното местенце, пък и отвън току дебнат разни… Но както и да е. Можете да останете докато бурята се успокои. А след това ще трябва да си вървите. Така е при нас, в Корема на кита.
– В Корема на кита? – Ането беше толкова удивена, че дори не успя да се подразни от грубия тон. – Ама това тук наистина ли е кит? Истински, огромен?
– Е, ние така му викаме – отвърна язовецът, вече малко по-меко. – Никой не знае какво чудовище е оставило костите си тук, нито пък откъде е дошло. Във всеки случай то отдавна вече е мъртво, от него е останал само огромния скелет и вкаменената кожа. И както виждате, в него може чудесно да се живее. Ние поне не се оплакваме. Места като нашето са много малко тук в гората. Затова и всички лентяи се натискат да намерят местенце за живуркане тук. Но ще имат да вземат!
