Той се протегна и натисна бутона на работната си маса. Мравешкият офицер се появи веднага.

– Пригответе балона! – заповяда кратко господин Лапцев. – И я овържете здраво, не искам да ми създаде неприятности горе във въздуха!

Ането се разтрепери. Какво означава това?

За много мислене не ѝ остана време. Само след миг от всички страни я сграбчиха яки щипци и тя се видя овързана като пощенски пакет.

– Така е добре – каза господин Лапцев след като се увери, че тя не може да помръдне и пръст. – А сега – към следващата част от сценария.

Той се пресегна и взе от масата дистанционното управление. Телевизионните екрани на стената отново просветнаха.

– Така-а-а – протегна се магьосникът доволно след като генераторът беше напълно открит. – Рибката вече е в мрежата, сега да подгреем тигана. Само след около час активността на вулкана ще започне да се повишава. Нашият генератор му влияе много стимулиращо.

Той щракна с дистанционното управление и на екрана се появи друга картина – огромен летателен балон с кош, около който се щураха множество мравки.

– Какво… какво сте намислили? – изхърка Ането с пресъхнало гърло.

– Не се преструвай на глупава – усмихна се накриво господин Лапцев. – Вече ти е ясно какво съм намислил, признай си. Ха, ха, ха, кого ще хвърлим днес в гърлото на вулкана?

– Престанете, престанете веднага! – запищя Ането като обезумяла. – Ще направя всичко, каквото поискате, ще работя, ще ви служа …

– Късно е, дете – тъжно поклати глава господин Лапцев. – По-рано трябваше да се сетиш за тия думи. Сега нищо не може да се върне обратно. Предаването вече е обявено …