Бобърът Хайно
Строител на митове, рушител на играчки –
усмихнат в статуи, скрит в сенките.
Пренаписва миналото, за да владее бъдещето..

Хайно е основният антагонист в трилогията – и една от най-непроницаемите ѝ фигури. Срещаме го в комичен контекст – живее в гнездо, скрито зад счупеното колело на воденицата. Но дори тогава става ясно, че той не е просто пречка в сюжета. Той е самата същност на корупцията – самодоволен, хитър, вече замесен в съмнителни сделки. Голям играч, хванат в подкупен скандал, който сега се крие от медиите – а именно този страх използва Ането, за да го надхитри.
В Книга I той е местен злодей – нещо като горски мафиот, мързелив и лукав, но не и всесилен. Истински плашеща при Хайно обаче е способността му да се развива. В Книга II той вече е кукловодът на цялата Гора. Чрез своята медийна империя той е пренаписал историята, превръщайки Ането в митична злодейка. Освен това е създал гигантски увеселителен парк, прославящ собствените му лъжи. Похитил е старите ѝ играчки, за да ги използва за целите на собствената си пропаганда. Това вече не е дребният злодей от Книга I. Тук Хайно се е превърнал в нещо много подобно на съвременните манипулатори на масите, от които се страхуваме всички.
В Книга III Хайно вече не е просто владетел – той е скрит бог. Благодарение на катастрофална грешка на Лапцев, Хайно овладява Огъня на Вечната промяна и го извращава в нещо, наречено Черна Светлина. Гората лежи в руини. Самият Хайно е изчезнал – на негово място стои нова самоличност. Чрез призрачна техника на смяна на външността, той се движи между всички, невидим.
И продължава да плете интриги.
– Бобър = трудолюбие, изкривено в паразитизъм
– Водно колело = блокиран напредък
– Увеселителен парк = спектакъл вместо истина
– Призраци = жертви, превърнати в ресурс
– Черна светлина = технологията, превърната в разрушителна сила
Господине, по този въпрос отдавна вече съм казал всичко, което имах да кажа. Моля ви, напуснете жилището ми! Между другото, откъде получихте тоя адрес?
Какво си мислеше ти, а? Че ще можеш да си правиш шегички със стария Хайно? И че всичко ще ти се размине ей така? О-хо-о-о, как ли не! Никой още не се е шегувал с Хайно без скъпо да си плати за това! И цената винаги е една и съща, хи-хи-хи!
Идиоти! Некадърници! За нищо не ви бива, всичко сам трябва да върша! Станах за смях на цялата гора, само заради вас! Предатели! Негодници!
Тази никаквица тук трябва да послужи за пример на всички! Нека сами видят какво се случва с онези, които тръгнат срещу мен.
📘 Книга I
– Комичен злодей, който само намеква за реалните си способности
– Надхитрен от Ането чрез психологическа манипулация
– Представлява локална, но типична корупция
📗 Книга II
– Пренаписва историята на Гората с помощта на медийната си империя
– Става скрит владетел на Гората
– Създава нов мит, в който Ането е вещица
– Превръща играчките ѝ отново в Призраци
– Въплъщение на манипулацията и фалшифицираната памет
📙 Книга III
– Контролира Черната светлина (изкривеният Огън)
– Действа под нова самоличност
– Управлява косвено, но с опустошителна сила
– Унищожава Гората, която става пустиня
– Истинската му самоличност се разкрива едва в края
– Как успява Хайно да овладее Огъня, когато дори магьосниците се провалят?
– Превръщането му необратимо ли е – или истинският Хайно още е там?
– Дали възходът му не е резултат от изборите на Ането?
– Възможно ли е Призраците да са му помогнали – съзнателно или не?
– Някои подозират, че не действа сам. Кой е неговият истински господар?