– Хм, някой ден ще трябва да го науча да ме нарича „господарю“ – промърмори Хайно, после подхвърли нова команда към паяците. Те сграбчиха Ането и я понесоха към огъня.
– А сега идва ред на последната сцена от тази история – продължи той със светещи от радост очи – Щастлив край, главната героиня умира. Или, по-точно, бива превърната в чудовище, което ще трябва да служи на стария Хайно. Както и всички останали в тази гора. Палачо, изпълни задълженията си!
– Стой! – изрева едно тънко гласче и току под носа на Хайно се появи раничката, въоръжена с два пистолета, насочени право към дебелия търбух на бобъра. Очевидно тя не бе попаднала под мрежата заедно с останалите и през цялото време се бе крила някъде в тъмното – Ако само се помръднеш – и си мъртвец! Горе ръцете и да не си посмял да гъкнеш!
Хайно зяпна от удивление, но побърза да изпълни заповедта.
– А сега я освободете от въжетата! – изкомандва раничката към паяците – И по-бързо, инак може и да пробия дупка в корема на шефа ви.
Паяците се поколебаха и загледаха въпросително към Хайно.
– Какво зяпате, изпълнявайте командата! – ревна бобърът – По-бързо, по-бързо!
Само за миг Ането беше освободена. Последваха я призраците, орлите …
– А сега останалите! – продължи раничката – Темпо, темпо, нямаме много време!
Но в тоя момент се случи нещо непредвидено. Един от паяците се обади несмело:
– Шефе, тук нещо не е наред. За първи път виждам прозрачни пистолети. Ти какво ще кажеш?
