Призрачният Нерод Лапцев

Призрачно ехо на човек,
на когото някога е имала доверие.
Сянка от миналото ѝ шепне лъжи.
Тя чувства опасността, но не знае защо.

– Ха, ха – засмя се доволно старецът. – Виждам, че не си забравила старите познати. Не очакваше да ме срещнеш тук, нали?

Ането мълчеше, все още напълно парализирана от ужас. Прегърбеният, спаружен старец насреща, бледо подобие на някогашния висок и снажен магьосник, ѝ вдъхваше такова отвращение, че тя едва успяваше да гледа към него. Очите му приличаха на две черни дупки в мъртвешки бледото, сякаш изсечено с брадва лице, косата му се спущаше до раменете на нечисти, сплъстени сплитки, а кожата му изглеждаше така сякаш всеки момент ще започне да се лющи, подобно на остаряла гипсова фасада.

– Никой не очаква да ме срещне тук – продължи той, поглаждайки проскубаната си брада – И това е само едно от удоволствията на моето превъплъщение.

– Какво… означава това? – изхърка Ането. – Вие… не сте ли вече добър магьосник?

– Аз съм господарят на тази гора – отвърна господин Лапцев тихо. – А добро и зло са неща, които отдавна не ме интересуват. Аз съм човекът, който определя всичко тук – кой да живее, кой да умира, дори какво да бъде времето утре. Ха, ха, ха… Разбираш ли нещичко, малка червенокоса умнице?

– Не – отвърна Ането тихо. Главата ѝ се въртеше, през цялото време ѝ се повръщаше.

– Много добре! Отлично! Колкото по-малко разбираш, толкова по-добре. Защото аз имам сериозни планове за теб, червенокосо дяволче. Сигурно ще се учудиш, но съм ти отредил ролята…

– … на мой пръв помощник. Да, да, точно така. А някой ден, ако се представиш добре, може би те очаква и нещо повече …

– Господин Лапцев, вие навярно сте полудели! – отвърна Ането яростно. – Да стана ваша слугиня? Тук вече жестоко се лъжете!

– Наистина ли ще ме разочароваш? Значи все пак съм надценил интелигентността ти? Жалко, колко жалко. Впрочем, почакай! Може би още не ти е ясно от какво точно се отказваш.

Той се приближи до огромната писалищна маса и взе от нея малък продълговат предмет, подобен на дистанционно управление за телевизор.

– А сега, моля за внимание! – заговори той тържествено. – Още никой преди теб не е виждал всичко, което ще ти покажа сега. Какво означава това, оставям на теб да прецениш.

Прочети повече

Разгледай

Размисли върху сцената

⸻ ❦ ⸻

– ❦ –

В тази решаваща среща Ането се изправя лице в лице не с враг, а с превърнат в чудовище герой – господин Нерод Лапцев, някога добрият и загадъчен магьосник, сега превърнал се в зловеща фигура на абсолютната власт. Но зад неговата ужасяваща трансформация стои нещо още по-мрачно: съблазнителната идея, че абсолютната власт може да контролира природата и съдбата.

Образът на черната светлина – извратено превъплъщение на някога животворния Огън на вечната промяна – не е просто фантастичен похват. Той символизира опасната игра на човечеството със сили, които то не може наистина да овладее. Този Лапцев вярва, че е способен да управлява дори вулканични изригвания, подчинявайки разрушителна енергия, без да предизвика неконтролируеми последствия. Това е смразяващо актуална алегория за собствената ни безразсъдна вяра в технологиите и контрола.

Предизвикателството на Ането също е символично. Тя отказва не само лична власт, но и измамната сигурност, предлагана от тиранията. Нейното отхвърляне е просто, но дълбоко: тя разбира истинската същност на свободата, която не може да съществува в свят, управляван от абсолютната сила. Това е моментът на нейното поредно морално пробуждане, изборът, който бележи прехода ѝ от дете-герой към нравствено зрял човек.

В крайна сметка, сцената ни предупреждава, че зад всяка утопична мечта за контрол се крие опасността от високомерието. Истинската сила не е в господството, а в признаването на границите на собствената ни власт.