Призрачните фигури, представени тук, не са странични герои. Те оформят едно от най-дълбоките подводни течения в трилогията Червенокоска – скрита конструкция, около която историята се преплита по един тих и настойчив начин.

Те не са просто илюзии или спомени. Те са истински присъствия в света на Гората и появата им винаги бележи повратна точка. Призраците не говорят за своето минало. Те не обясняват. Но винаги са свързани – пряко или косвено – със съдбите на основните герои.

Без тяхното присъствие, историята не може да бъде напълно разбрана.

Тези фигури се делят на две отделни групи:

• Първите пет от тях се появяват в Книга I, в моменти, когато Ането е изправена пред сили, които все още не разбира. Тези призраци са емоционални, сюрреалистични и често нелогични – оформени от нещо, което самата тя сякаш е забравила.
• Другите двама (част от по-голяма група) се появяват само в Книга III, около пътя на Фидо през Пустинята. Техният тон е различен – по-мрачен, по-жесток, ръководен от представи за наказание и осъждане.

Двете групи никога не се свързват пряко в текста, но симетрията между тях е очевидна. Едната носи тъга и копнеж. Другата – гняв и жажда за мъст. Заедно те оформят безмълвния мост между началото и края на историята.

Кои точно са те – и откъде идват – няма да побързаме да разкрием тук.