Цар Шаран IV не е роден като тиранин, а като сянка. Син на велик и благороден владетел, той не се бунтува срещу това наследство, а се срива под тежестта му. Целият му живот се превръща в опит да повтори величието на баща си – без мъдростта, търпението и дълбочината, които го правят възможно.
Това, което започва като момчешко желание за себедоказване, се превръща в потребност от контрол. Той изгражда подводно царство – ослепително, сложно и кухо. Копнее за възхищение, но се страхува от несъстоятелност. Заменя харизмата със спектакъл. Обещанията – с плен. Дворът му е увеселителен парк. Короната – маска.
Шаран не е жесток от удоволствие. Той е жесток от страх. Страх, че ако не бъде обичан, ще бъде забравен. Страх, че ако не е герой, ще изчезне. Падането му не е примка на съдбата, а бавно пропадане на душа, която не е в състояние да различи наследството от егото си.
В края той е победен не чрез бунт или меч. Побеждава го едно неспазено обещание – в момент, в който някой го наблюдава, а той не успява да стане по-добър. Голиат Непобедимият – за когото разумът е свещен – се обръща срещу него. И илюзията рухва.
