Фреди е забравената фигура, която никога не забравя ролята си. Магическо същество, съшито от слама и упоритост, той стои насред нищото с увереността на пълководец. Докато другите се колебаят, Фреди остава – абсурден, анахроничен и напълно убеден в собствената си значимост.
Той е вечният пазач, комичният вратар, самопровъзгласеният страж на неща, които никой вече не помни. Гордостта е крехка като тялото му, но именно тя го държи изправен. Силата на Фреди не е в магията, а в непоклатимата му вяра, че е важен – а понякога това е напълно достатъчно.
В свят на променливи вярности и разпадащи се идентичности, Фреди е онова, което остава, когато амбицията изгаря. Пост, който никой не е искал. Дълг, който никой не е възлагал. И въпреки това той се появява – отново и отново – точно в момента, когато е нужен.
Той не е мъдър. Не е и смел. Но е постоянен. А в света на Червенокоска това го прави рядкост.
