Госпожа Бухалица е най-загадъчната учителка в гората – строга и пророческа фигура, чиито гатанки може би крият ключа към съдбата на Ането. В Книга I тя е единствената, която разпознава в детето пред себе си възможността за появата на дълго предсказания търсач на път – фигурата, предсказана в древно послание, която ще промени Гората завинаги. Но тази мисъл я плаши. И затова, преди да помогне, подлага Ането на серия от изпитания. Едва след като Червенокоска ги преминава успешно, тя споделя – в гатанки, разбира се – малкото, което знае.

Гласът ѝ е едновременно покана и предупреждение. Тя не е топла, не е дори особено мила, но е дълбоко необходима. В един свят, пълен с колебливи истини и променлива вярност, Госпожа Бухалица е нещо по-старо, по-трудно, по-честно.

В по-късните книги пророческата ѝ дарба отслабва – вероятно износена от болка и хаос. Но мъдростта ѝ остава. Тя не изоставя Ането, не се срива. Гледа. Помни. Върви до нея – и се превръща в един от последните морални фарове в разпадащия се свят.

– Очите = зрение отвъд настоящето

– Висящите мостчета = многопластово познание, нелинейна мъдрост

– Чайникът = тих ритуал, зреещо прозрение

– Гнездото-библиотека = паметта като убежище

– Тъмнината = не опасност, а неизвестност

Слушай, още вчера ти казах, че тук лесни отговори не можеш да очакваш. Ако непременно ти е необходим съвет, ето ти един: излез навън, оглеждай се добре и се опитай да научиш нещо!

Ей така ми харесваш вече. Беля такава … червенокоса!

Едно старо поверие тук гласи, че някой ден ще дойде човек, който търси път, и че тоя човек ще промени гората из основи.

Повече и без това не мога да ти кажа. За такива неща не може да се говори надълго и нашироко, какво да се прави.

Аз направих всичко, което можех. Всичко! Повече помощ от мен не трябва да очакваш.

📘 Книга I

В Книга I Госпожа Бухалица е пророчица – загадъчна, строга и непоколебима. Тя разпознава в Ането изпълнението на древно пророчество, но ѝ се доверява едва след серия от изпитания. Нейните прозрения са завоалирани в метафори, често объркващи – но с времето придобиват смисъл.

📗 Книга II

📙 Книга III

В Книга II и III пророческата ѝ способност избледнява. Каквато и сила да ѝ е позволявала да вижда бъдещето, тя е притъпена от катаклизмите в гората. Но самата тя остава. Ролята ѝ се измества – вече не е пророчица, а мълчалива свидетелка на последиците.

– Била ли е част от магическия ред, който управлява Гората?

– Знаела ли е коя е Ането преди тя да пристигне – и просто е отказвала да повярва?

– Какво е прекършило пророческата ѝ сила?

– Тя ли е първата, която е произнесла пророчеството?

– Дали строгостта ѝ не е форма на скръб – по минало, което не се е сбъднало?