Елфите са музиканти, артисти и шегаджии – магически същества, чиято сила не е в магии или пророчества, а в хармонията. Те не водят битки, не дават напътствия, не търсят власт, но внасят в историята друг тип енергия: ритъм, хумор и неочаквана смелост. Ането ги среща в момент на нужда, но вместо да ѝ помогнат, те я подиграват. Началото е тежко. По-късно тя намира мост, който я свързва с тях.
Всеки от елфите носи духа на един от четиримата Бийтълс. Иван-Джон е саркастичен, ироничен, малко избухлив. Павел-Пол е сърцето на групата – топъл, уравновесен, търсещ общ тон. Горан-Джордж и Рангел-Ринго стоят на заден план, но добавят неочаквана дълбочина с кратки реплики и верни действия. Заедно те са нещо повече от сбор от четири гласа – цял оркестър от характери.
Елфите въплъщават изкуството в най-чистата му форма: игриво, спонтанно, безсрамно хаотично. Те са гласът на музиката преди дисциплината, на поезията преди смисъла. Появата им внася цвят и ритъм в пътя на Ането – но и немалко раздразнение. Те я дразнят, подиграват ѝ се, не приемат сериозността ѝ. Но в същото време ѝ показват нещо важно: че не всеки съюзник трябва да бъде сериозен. Че радостта има място в пътя на героя.
Всеки от тях отразява различен аспект на творческия темперамент. Иван-Джон е острият език – бунтът и иронията. Павел-Пол е равновесието – спокойствието сред шума. Горан-Джордж и Рангел-Ринго са интуитивната дълбочина – често мълчаливи, но винаги присъстващи.
Полетът им символизира свобода. Песните им – копнеж. Липсата на дом отразява тяхната роля в историята: не дават опора – а повдигат. А когато запяват заедно с Джаста Дива, това не е просто концерт. Това е доказателство, че нещо леко, комично и абсурдно може да носи истинска сила.
