Господин Зайо не е злодей истинския смисъл на думата. Той не крои заговори, не гради империи, не гони власт. Но е нещо по-лошо по свой собствен тих начин: паразит, който винаги оцелява. Дребнав, пресметлив и безгръбначен, той се промъква през историята не като печели – а като не рискува нищо.
Той е от онези фигури, които процъфтяват в разбитите системи. Слуга тук, търговец там, винаги с усмивка, която е достатъчно широка, за да скрие подигравката. Предателствата му не са грандиозни, но са прецизни. И по някакъв начин винаги се оказва на точното място, за да навреди – и да изчезне преди да се е вдигнал пушек.
Господин Зайо не се променя. Именно това го прави опасен. Той никога не се променя, защото не му се налага. Вписва се навсякъде – стига да има какво да спечели и някой друг да поеме отговорността. Не го забелязвате, докато не стане късно. Забравяте го – и тогава той се връща, с друга шапка, със същата усмивка.
В един свят на огън и призраци, на революции и жертви, господин Зайо е символ на нещо тихо разяждащо: неизменното лице на дребния личен интерес. Той не е зло. Той е нещо по-лошо – той е навсякъде.
