Огънят не е създание. Той не говори, не избира. Не е добър, нито зъл. Той просто е.

Пулсира в сърцето на Гората като истина – източник на цялата магия, промяна, памет и загуба. Не съди и не прощава. Разкрива. А разкриването, в свят изтъкан от илюзии и забрава, е най-опасната сила от всички.

За някои е надежда – обещание, че и счупеното може да се изцели. За други – ужас – сигурността, че нито една лъжа не може да устои вечно. Тези, които се опитват да го контролират, винаги изгарят. Тези, които му служат, ходят по ръба между прозрение и безумие.

Огънят помни онова, което другите забравят. Горящ е, но мълчалив – през всички три книги оформя съдбите, без да излиза на преден план. Той е източникът. Последствието. Огледалото.

Не го намираш. Не го овладяваш. Или ставаш част от него… или изчезваш.

– Пламък = памет, преображение, риск

– Пепел = цената на истината

– Светлина = възприятие без контрол

– Дим = скритото, останалото

– Сърцевината = безвременност отвъд историята

Аз съм ти и ти си аз и всички ние сме едно и също Аз съм началото и краят, и онова, което се намира помежду им. Аз превръщам красивото в грозно и грозното – в прекрасно. Аз съм обратното на всяко нещо.

Всичко, което се докосне до мен, се превръща в нещо друго. Аз съм огънят на вечната промяна, стихията, която разрушава и отново съединява. Ти ме повика, сега съм тук.

Аз превръщам грозното в красиво и красивото в грозно … светлината в тъмнина и тъмнината в светлина. Аз обръщам всичко наопаки.

Ти ме пробуди и повика. От теб зависи какво ще стане сега. Два пъти ти е позволено да използваш силата ми, но не забравяй: аз съм тук за кратко. Не успееш ли да се справиш, ще трябва да изчакаш цяла година, преди да можеш да ме повикаш отново.

📘 Книга I

– Всесилно присъствие, спокойна, безразлична мощ.

📗 Книга II

– Манипулиран от Хайно, превърнат в опасна играчка

📙 Книга III

– Присвоен, извратен, обърнат – превръща се в Черната светлина

– Унищожава Гората в апокалиптичен взрив

– олицетворение на всички постапокалиптични страхове

– Бил ли е някога добър – или просто дребен?

– Вярва ли наистина в претенциите си, или просто се страхува да бъде забравен?

– Наистина ли си спомня панаира – или си го е въобразил по пътя надолу?

– Дали тиранията се поражда не от власт, а от наранена носталгия?