Горгоните не са личности – те са сила. Появяват се като буря в пустинята: внезапни, координирани и неудържими. Когато се появят, няма думи, няма предупреждения, няма преговори. Езикът им е ярост, а мисията им – една: да победят Фидо.

Атакуват нсред Червената пустиня, като надвиват Фидо в брутална и светкавична схватка. Горгоните не убиват, но и не се колебаят. Не обясняват. И щом отвличат Фидо, изчезват също толкова внезапно, колкото са се появили.

Те не са призраци на Ането. Не са гласове от миналото. Те са нещо съвсем различно – наказание без обяснение.

– Косите от змии = ярост, с която не може да се води диалог

– Зелени люспи = първичен инстинкт, гняв с памет

– Мълчание = ярост, необременена от мисъл

– Скорост = присъда, от която няма спасение

– Женски облик = сила, погрешно разчетена като мит

С-с-с-с!

📘 Книга I

– Не се появяват

📗 Книга II

– Не се появяват

📙 Книга III

– Появяват се внезапно в пустинята по време на спускането към острова

– Нападат Фидо, влизат в ожесточена и физическа схватка

– Надделяват и отвличат Фидо, оставяйки останалите разпръснати и разтърсени

– Не се появяват отново – целта им е еднократна, присъствието им – мълчаливо

– Някои вярват, че са пазители на последната присъда – не призраци, а екзекутори

– Мълчанието им може да значи, че вече не помнят какви са били

– Шепне се, че някога са обичали Фидо – и че яростта им идва от предателство

– Никой не знае къде изчезват – само че никой не ги следва