Паякът е сравнително незначителна фигура в историята – и същевременно ужасяваща. Той охранява механична порта дълбоко в Гората, излежавайки се до капана си с онази самодоволна сигурност, присъща на създание, което знае, че никой не може да му се противопостави. Огромен, интелигентен и въоръжен с нож, той говори с престорена учтивост – насилие, дегизирано като обслужване.
Работата му е проста: да събира такса за преминаване – или да наказва. Но залогът е по-голям от няколко монети. Паякът е изпълнител – символ на безмълвната бруталност зад властта на Хайно. Дори в тази кратка сцена се разкрива дълбочината на режима му: алчност, представена като ред; насилие, маскирано като рутина. Той не напада. Той чака. Той събира.
Смъртта му идва внезапно и почти комично – надхитрен от муха, повлечен в блатото и изчезнал. Но страхът, който оставя след себе си, не си отива. Защото Гората е пълна с паяци. А този? Този е само началото.
