Ули и Оли са двойно ехо – не на баща си, а на онова, което той не е успял да стане. Те растат без насока, но с пълна увереност в превъзходството си. Оставени да се отглеждат сами в разбитото гнездо, те се превръщат в хитри, жестоки и самодоволни създания. Връзката помежду им е непоклатима, но моралният им компас се върти без посока.

Те са класическият образ на синовете на падналия патриарх: остри нокти, остри думи, отчаяно желание да не повтарят неговите грешки – и все пак в началото правят точно това. Жестокостта им е показна, превъзходството – броня. Но под нея се крие глад. Не само за сила, а за нещо, в което да повярват.

Това, което ги отличава, не е силата им, а способността да се променят. Започват като дребни тирани, мислещи само за победа. Но срещата с Ането – същата, която някога ги е унизила – ги разклаща. Постепенно, нелесно, и не изведнъж. Гордостта отстъпва място на лоялността. Цинизмът се превръща в нещо като доверие.

Те са онова, което са много ученици, преди да станат учители: реактивни, наранени, театрални. Крият уязвимостта си зад шеги и подигравки. Но в крайна сметка се борят – не защото вярват в доброто, а защото някой им е показал, че то все още съществува.

Орлетата не са злодеи. Те са огледала. И когато престанат да отразяват другите, те се превръщат в нещо рядко: личности. Не синове. Не сенки. А самите себе си.

– Смяна на перушината = огледална самоличност, разминаващи се пътища

– Счупено яйце = загуба на невинност, разпад на дома

– Гнездо = убежище и затвор

– Небе = обещание за свобода, страх от падане

– Клюн срещу клюн = вечно съревнование, мълчалива братска връзка

Хм, такова… Ти добре ни преметна с твоите въпроси Тия слонски гатанки наистина са много… смешни.

Виж какво, ние решихме, че ще бъде жалко да изядем една толкова интересна играчка. Така де, ти наистина си много добра. Затова ти предлагаме да останеш при нас. Като един вид любима играчка.

Ей, това си беше направо подло, брат ми! Аз може и да се заяждам с теб, но поне не стигам до такива глупости. Пфуй, направо не мога да търпя като станеш такъв дребнав. А, между другото, тая дребнавост също идва от баща ни, да си знаеш!

Гледай какво безочие! Ние се готвим да я изядем, а тя ни предлага помощ. Ули, я дай фотоапарата да ѝ направим снимка. Такава нахалница едва ли ще срещнем втори път.

Затваряй си човката! Ако само още веднъж се обадиш, направо си чети молитвата. Всеки път като се появиш ние започваме да берем ядове. Гледай сега как се скарахме. Като че ли нямаме други грижи.

📘 Книга I

– Представени като разглезени, жестоки деца

– Предизвикват Ането на „игра на интелигентност“, но мамят с помощта на компютър

– Победени от нелогичните ѝ въпроси

– Заплашват я, но тя успява да избяга – и наранява гордостта им

📗 Книга II

– Вече пораснали; изпитват огорчение към Ането

– Тя уцелва болната им точка – семейната чест

– Присъединяват се към мисията ѝ, след което се помиряват с баща си

– Започват да поемат отговорност

📙 Книга III

– Явяват се като независими разбойници на острова

– Решават да помогнат в защитата на „Китовото коремче“

– Действат като свободни агенти и съюзници

– Вече не са определяни от баща си – нито пък един от друг

– Винаги ли са били близки – или ги е свързвало съперничеството?

– Простили ли са на баща си… или просто са го надраснали?

– Кой от двамата е по-опасен – и има ли това значение?

– Щяха ли да се променят без Ането – или завинаги щяха да останат просто огледала на баща си?