– Какво стана? – попита Ането объркано, но точно в този момент върху главата ѝ се стовари жесток удар, който за секунда я оглуши и ослепи. Тънко ручейче от нещо топло и лепкаво потече по челото ѝ, по сивата перушина на Оли закапаха алени капки.
– Ау! – изпищя тя с всички сили и понечи да се хване за челото, но едва не падна и отново се вкопчи в перушината на орела – Бягай, Оли! Това е клопка!
Но вече беше късно. Сутрешната дрезгавина изведнъж се изпълни със сенките на нападатели – един, двама, трима … Ането престана да ги брои. Това бяха совите от охраната на лагера – поотделно много по-слаби от мощния орел, но заедно сигурно много опасни. Подредени в стройна нападателна формация, те се спуснаха върху бегълците. Човки, нокти и крила раздаваха жестоки удари, скоро Ането и Оли бяха така изподрани, че от тях закапа кръв като дъжд.
– Стоп! – изрева свраката Меги, която явно беше командир на нападателите – Достатъчно, имаме заповед да ги хванем живи! Оли, предай се и ни последвай. Обещавам ти, че ще получиш честен и законен процес.
– Ха, ха! – изграка дрезгаво Оли – Честност и законност от слугите на Хайно. Все едно от умрял – писмо. Хайде, елате отново ако ви стиска! Да видим как ще ви потръгне тоя път!
Совите се спогледаха за миг, после отново се нахвърлиха върху него. Сега обаче им липсваше предимството на изненадата. Подготвен за нападението, Оли се отбраняваше много по-успешно и скоро няколко от тях бяха принудени да напуснат бойното поле с тежки рани.
Затворила очи и изпаднала в нещо като самозабрава, Ането беше обвила ръце и крака около тялото на орела, нищо на света не можеше да я откъсне от него. Без да знае това, по този начин тя му служеше като щит, защото поемаше всички нападения изотзад (раничката пък от своя страна прикриваше самата нея) и така принуждаваше совите да го атакуват отпред, което донякъде премахваше преимуществото им.
Битката продължаваше с нестихваща ярост. Изподран и окълван до неузнаваемост, Оли се бореше с упоритостта на онзи, който знае, че няма какво да губи. Изненадани от неочакваната съпротива, нападателите постепенно започваха да губят координация, победоносните крясъци затихнаха и бяха заменени от мълчание, прекъсвано само от тежко дишане, плясък на крила и стонове.
