Майката-царица здравата се сепна. За малко да преобърне буркана с шоколада, който работничката беше оставила близо до нея. Изведнъж тя започна да съска с ужасно неприятен, заплашителен шепот:
– Това значи било всичко, а? Само една дреболия, така ли?
Тя се изправи доколкото това беше възможно в креслото-легло и се разкрещя с всичка сила:
– Нахалници! Безобразници! Не стига, че ми пилеят времето, ами на всичко отгоре си позволяват и наглост! Бен, ако не те познавах толкова отдавна, щях да наредя да те изхвърлят оттук с ритници.
– Но, ваше величество, тук наистина става дума за нещо много важно. Ние никога не бихме ви обезпокоили, ако не беше въпрос на живот и смърт.
– Престани веднага! Или искаш наистина да те изхвърля? Какво означава това? Не знаеш ли, че такова нещо никога не е правено? Никога! Гъбките функционират само в близост до мравуняка и точка! Така е било, така и ще си остане! Ние не можем да правим изключения!
– Но госпожица Червенокоска не е случайна личност, ваше величество! Както вече казах …
– Знам, знам … Това е особата, с която започна всичко … Която след това изчезна и ни остави да сърбаме попарата!
– Но, ваше величество …
– Достатъчно! Наслушах се на глупости. Охрана, изведете посетителите! И се погрижете чужденците веднага да напуснат мравуняка ми. А що се отнася до инженер Бен, с него ще си поговоря още веднъж … Така лесно няма да му се размине.
