Меги, първата от двете свраки, започва на дребно – като обикновена крадла, горска бандитка. Тя е алчна, жестока и бърза с подигравките. Но не се заблуждавайте от първоначалното ѝ поражение. Докато Ането и Раничката продължават напред, Свраката не забравя. Амбицията ѝ тлее тихо, и когато се завръща, това се случва на крилата на отмъщението.
Тя не е особено умна в класическия смисъл. Не е силна. Не е харизматична. Това, което притежава, е много по-опасно: упоритост без скрупули. Свраката не се отказва. Тя се адаптира. Души въздуха, усеща накъде духа вятърът – и се издига по-високо, отколкото някой би очаквал от един обикновен боклукчия.
Талантът ѝ не е в лидерството или визията. Той е в оцеляването – и в използването на момента. При всяка нова власт Свраката намира пролука. При всяко разпадане – възможност. Тя е от онези фигури, които растат в сянката на хаоса, хранят се с онова, което другите захвърлят.
И тъй като никой не я взема на сериозно – тъй като помнят само крадеца, досадника, шегаджията – тя минава под радара на съдбата. Докато не е станало прекалено късно.
Свраката не е символ на злото, нито на трагедията. Тя е символ на онова, което се случва, когато амбицията срещне празнотата – когато светът забрави да се пази от онези, които е пренебрегнал. Тя не търси кауза. Тя търси възможност.
И винаги я намира.
