Майката Царица на Мравуняка не е обикновено насекомо – и със сигурност не е обикновен владетел. Тя е основателката на Мравазония, идеен вдъхновител и духовен водач, майка не само по име, но и по дух. Олицетворява нещо далеч по-сложно и болезнено от тирания: тя е вярващата, визионерката, която изгражда система с надеждата да издигне народа си – и накрая вижда как тази система се превръща в кошмар.

В началото тя е навсякъде и никъде. Нейното присъствие доминира мравуняка чрез вечерните ѝ речи – прожектирани на гигантски екрани, заредени с патос и фанатична убеденост. Тя призовава децата си да дадат всичко за родината. Гласът ѝ е страстен, решителен и – най-важното – искрен. Тя вярва.

Но когато Ането и Раничката достигат вътрешните ѝ покои, те срещат една друга Царица: изолирана и тиха в отчаянието си. Срещата с тях пробужда у нея съмнение. Когато след разговора с генерал Мраволини разбира мащаба на неговите злоупотреби, за нея това не е политически удар, а лична катастрофа. Нейната утопия се е превърнала в затвор.

И тогава илюзията се срива. С помощта на Ането и Бен, Царицата произнася последната си реч – не зов за труд, а вик за истина. За това тя заплаща с живота си. Но вече е късно. Мравките се вдигат на бунт.

Нейната роля не е да управлява, а да вярва – и да изгуби всичко, когато тази вяра бъде предадена.

– Короната = власт, родена от идеализъм, не от тирания

– Екраните = изкривяване на истината чрез медийна мощ

– Тронът = изолация в сърцето на пропагандата

– Гласът = вяра, превърната в оръжие – и накрая освободена

– Смъртта = мъченическо избавление, цената на истината

За това има добри причини, Мраволини. Напоследък все по-често и по-често до ушите ми достигат слухове, че навън се прекалява с … дисциплината. В последно време дори децата започват да се преследват като престъпници, ако е вярно това, което чувам.

Истина е, че аз вярвах – и все още вярвам – във всичко, което някога повтаряхме като молитва, синко. Но, кажи ми, къде е връзката между някогашните ни идеи и онова, което става там навън? За каква свобода ще разказваме на децата, които в училище получават бой вместо знание? На работниците, които живеят в невежество? На инженерите, тръпнещи от страх пред всеки чужденец, защото той може да е шпионин или терорист?

Но това … това е … лудост. Дори и най-великата цел не може да оправдае една-единствена детска сълза. Толкова ли е трудно да се разбере това?

Сълзливи думи! Аз ли говоря сълзливи думи, аз, която години наред изпращах най-добрите си синове на смърт в многобройни войни! И все в името на бъдещето и прогреса, в името на тази мравешка сила и воля, която ти толкова гордо развяваш над главата си! Мравазония над всичко! Мравазония над всичко! Колко пъти съм повтаряла тези думи, сляпа от гордост и глупост! Колко пъти!

📘 Книга I
– Всеприсъстващо лице и глас в мравуняка — чрез вечерни речи и патриотични прожекции
– Вярваща и страстна — призовава децата си към саможертва в името на утопията
– Изолирана в сърцето на мравуняка, скрита от реалността, но не безчувствена
– Срещата ѝ с Ането и Раничката посява съмнение в системата, която е създала
– Разбира истината от генерал Мраволини — сривът на нейната вяра е лична катастрофа
– Произнася последна реч в ефир — не призив, а покаяние
– Загива, но събужда бунт: последният ѝ акт става катализатор на промяната

📗 Книга II
– Споменът за нея остава като образ на вяра, излъгана от собствената си утопия
– Новата Царица е нейно изкривено огледало — при това без идеалите

📙 Книга III

– Не се появява

– Била ли е заслепена от вярата си – или просто се е страхувала да я постави под съмнение?

– Подозирала ли е истината, но не е посмяла да я назове?

– Не е ли тя моралното сърце на трилогията – тази, която се променя, признава и плаща?

– Говори се, че духът ѝ още шепне из стените на мравуняка – не като властник, а като памет.