Джаста Дива е първото антропоморфно растение в Гората – ексцентрична, трагикомична фигура с душа на оперна певица и тяло, закотвено в саксия. Появява се сякаш от нищото, потънала в мелодрама. В началото изглежда повърхностна – звезда в залез, обсебена от някогашната си слава. Но Ането вижда под повърхността – и ѝ дава нова роля.

Елфите, блестящи музиканти, мечтаят за първия си концерт – но им липсва глас. Дива се превръща в липсващото звено. Благодарение на упоритостта на Ането, тя става част от групата и излиза от отчаянието. За кратко те блестят заедно.

Но Джаста Дива не е еднозначен персонаж. Ето защо тя принадлежи към категорията „Междинници“ – същества, които не са нито добри, нито зли. Нейната суета, макар и комична, има тежки последици. Във втората книга тя неволно разкрива важна тайна, която променя съдбата на Гората. Не го прави от зло – но злото идва.

И все пак пътят ѝ включва изкупление. В решаващ момент тя спасява Ането и приятелите ѝ я приемат отново и без укор. В третата книга е слаба и болна, но елфите я носят със себе си през пустинята с грижа и нежност.

Тя не е герой. Не е и злодей. Тя е душа с глас – понякога твърде силен, понякога твърде късен, но никога забравен.

– Саксия = красота и корен в ограничение

– Смяна на цвета = емоции като външен облик

– Гласът = идентичност чрез изразяване

– Увяхнали листа = загубена слава, уязвимост

Мило дете, ти разговаряш с една жива легенда! Постарай се да запомниш тоя момент, моля те! Много хора биха платили доста скъпо да се намират на твое място.

Ах! Ето това се казва приятна изненада! Оказва се, че пея за образована публика. Аз пък мислех, че днешните деца слушат само рап или някоя друга от модерните дивотии, които бълва радиото.

Вие сте странно поколение На вашите години ние още играехме с кукли, а вие вече гоните работа и успехи… А къде остава детството?

Всеки от нас може да върши чудеса, трудното е само да се повярва.

Погледната отстрани аз навярно изглеждам като застаряваща и понякога не особено приятна дама. Но когато започна да пея, аз мога да се превърна в каквото си поискам – младо момиче, вълшебница или вещица, – просто защото вярвам в онова, което пея. Ето това е магията.

📘 Книга I

– Първото антропоморфно растение в Гората – трагикомична оперна фигура в саксия

– Появява се внезапно, потънала в мелодрамата на собственото си падение

– Става певица в групата на елфите – възстановява достойнството си чрез музика

– За кратко постига хармония с Ането и Елфите

📗 Книга II

– Изглежда като зрелищна фигура от пропагандата на Хайно

– Излиза на сцената в решаващия момент, преоблечена като икона на лъжата

– Изненадващо спасява Ането от паяците, с което изкупва предателството си

– Признава, че не злоба, а суета и слабост са я накарали да се поддаде на Хайно

– Символизира подмяната на изкуството с комерс и страха от забравата

– С нея започва съпротивата: покаянието ѝ отключва промяна

📙 Книга III

– Не играе активна роля

– Спомените за нея остават като предупреждение: какво става, когато човек избере блясъка пред истината

– Гласът и образът ѝ се появяват мимолетно като част от радостната победа

– Някои твърдят, че преди е била човек, превърнат в растение като наказание за забравена суета.

– Гласът ѝ може би носи следи от изгубена магия — Елфите го усещат, но не говорят за това.

– Дали предателството ѝ е било чак толкова неволно — или просто нова роля пред нова публика?

– Балерината-призрак и Дива си приличат повече, отколкото е видно — може би разказват една и съща пречупена история.

– След битките тя обикновено изчезва. Някои вярват, че се е вкоренила в някой забравен декор — все още чакаща аплодисменти.