Тази театрална сцена ни отвежда в сърцето на илюзията – парка, в който магията е превърната в шоу. „Великата борба“ не е просто спектакъл, а символично пренаписване на историята като забавление. Хайно е направил от Ането злодей. Лицето ѝ, изкривено в гротескна гримаса, се продава по павилиони, под формата на тениски и чаши. Гората е вече декор – куха имитация на някогашното вълшебство.

Но най-силният удар идва отвътре. Ането разпознава себе си в плакатите. Гневът ѝ наистина я е обезобразил. А когато грабва микрофона и крещи истината, яростта ѝ само затвърждава лъжата. Това е трагичен парадокс: бориш се със заблудата, но я усилваш.

И тогава – неочаквано – предателката Джаста Дива я спасява. В изповед, пълна с вина и угризения, тя разкрива, че не злонамереност, а слабост я е довела до предателство. Хайно не е победил с насилие – предложил е сделка. И тя е приела, не защото е предателка по душа, а защото я е подвела суетата ѝ.

Сцената е сатира на нашето време: как парите подменят изкуството, как зрелището изяжда смисъла. Но и нещо повече – тя полага начало на съпротивата. Гневът на Ането може да я компрометира, но отказът ѝ да се примири е първата искра. А Джаста – уморена, но способна да си спомни щастието – ни напомня, че всяка промяна започва с едно съжаление.