Слепият Мечок е първата от призрачните фигури, с които Ането се сблъсква – и вероятно най-ужасяващата. Огромен, разгневен, обвит в сянка, той излъчва ярост, която изглежда едновременно древна и дълбоко лична. Движенията му се управляват от звук, а не от зрение, и той се нахвърля, сякаш е преследван от нещо, от което не може да избяга.

Но той не е просто чудовище. Под ръмженето и яростта се крие нещо крехко – уплашено малко мече, което вече не знае как да бъде прегръщано. Ядът му е броня, размерът му – щит. В редките моменти, когато страхът му отстъпва – като например, когато Ането се превръща в чудовище – тази истина се разкрива. Той омеква. Смълчава се. И вече не е страшен.

Той не преследва Ането. Преследва нещо, което отдавна е изгубил.

– Слепота = гняв без посока

– Размер = защита, превърната в заплаха

– Ръмжене = мъка, изразена чрез насилие

– Мълчание = истина, която не може да бъде изречена

– Вътрешно дете = болка, скрита в забравена играчка

Кажи ми нещо, дете! Искам да чуя гласа ти!

По-скоро бих умрял, отколкото да имам нещо общо с тая… мъчителка! Никога, никога!

Глупости! Призраци всъщност няма! Това са бабини деветини, приказки за непослушни деца!

От нас също всички се страхуват. Много е скучно, нали?

Някой ден тук ще дойде нашият спасител и тогава ние отново ще се превърнем в това, което бяхме.

📘 Книга I

– Появява се като първия и най-агресивен от петте призрака

– Яростта му заплашва всичко наоколо – но така и не я наранява

– Когато Ането не показва страх, поведението му се променя. След нейната трансформация в чудовище, той отстъпва като уплашено дете

– в края на краищата се превръща във верен и добър приятел

📗 Книга II

– принуден да служи като атракция в парка Хайноланд, заедно с останлите си четирима другари

– отмъщението му е жестоко, но справедливо

– за пореден път претърпява трансформацията на докосването до Огъня на Вечната Промяна, този път при значително по-усложнени обстоятелства

📙 Книга III

– не се появява

– Според някои в предишния си живот мечокът е бил нечий закрилник, който се е провалил

– Слепотата му може да е избор, а не съдба – отказ да види какво е останало от миналото

– Присъствието му ужасява Ането, но ѝ показва как да се държи с уважение

– Може би е свързан с друг призрак – винаги близо, но никога заедно

– Има теории, че още търси този, когото не е успял да защити – макар и вече да не помни кого точно

– В последните си моменти не изглежда като чудовище, а като това, което винаги е бил: уплашено мече, загубено в тъмното