Майор Зед е лоялен войник на паднал ред. Той не служи на друг господар, освен на паметта за дисциплината, нито пък на друг идеал, освен на самата структура. В неговото съзнание честта не е нещо, което трябва да се предефинира – тя се наследява, усвоява и спазва. Ето защо, когато Ането навлиза в неговото пространство, очаквайки признание, тя намира само подозрение.
За Зед крахът на Мравазония не е освобождение. Той е пропадане в хаоса. Офицерът добре помни старите дни – униформите, графиците, заповедите, които са имали смисъл. Сега около него цари само двусмислие, компромиси и морална неяснота. А сивото не е цвят, който той може да разбере.
Той арестува Ането не от жестокост, а от убеждение. Убеждението, че героите са опасни, че историите са оръжия и че „новата истина“ е просто още една лъжа с различна униформа. Неговият светоглед е абсолютен – и в известен смисъл искрен. Именно това го прави опасен.
За майор Зед няма път към изкупление, нито обрати на съвестта. Той е повече символ, отколкото реално същество – закостенялата душа, която не може да се адаптира към свободата и затова я възприема като заплаха. Присъствието му напомня, че революциите могат да променят системи, но не винаги и хората, оформени от тях.
В един свят на промяна, Майор Зед не помръдва. И това, само по себе си, вече е трагедия.
