Бен не е мечтател. Той не вярва в пророчества, съдби или магически огньове. Вярва в структури: в логика, дизайн и тихата дисциплина да построиш нещо, което работи. За него всеки проблем има решение – дори хаосът може да бъде картографиран, ако човек се вгледа достатъчно дълго.

В началото това го прави да изглежда откъснат от реалността. Докато другите спорят за смисъла и морала, Бен иска размери. Поправя, вместо да се пита. Но желанието му да „остане настрана“ се оказва позиция – и тя започва да се разпада, когато вижда за какво се използват машините му в действителност.

Той строи тунелите. Поддържа шахтите. Мисли, че помага. Но системата, която подкрепя, запада без той да забележи – и когато го осъзнава, вече е късно. Създанията му се превръщат в инструменти на контрол. Неговият неутралитет допуска насилие.

Ролята на Бен не е да се бие или да води. А да се изправи срещу цената на абстракцията – да разбере, че строенето никога не е само въпрос на функция, а на това какво и кого обслужва. Пътят му минава не през изкупление чрез действие, а чрез осъзнаване: тихото, болезнено разбиране, че и добрите намерения могат да укрепят несправедливостта.

И все пак това осъзнаване има значение. Бен се променя. Отдръпва се от машините. Започва да слуша. Научава, че понякога най-важният ремонт не е структурен – а морален. И че дори инженерът може да избере да разглоби системата отвътре.

– Коремът = наслада, но и скрита сила

– Ключовете = познание за истинската карта на системата

– Въздушните шахти = неговите тайни пътеки из машината

– Телефонът = връзката му с Кралицата и нейната последна истина

– Контролното табло = моментът, в който пасивността се превръща в действие

Хайде сега отново на работа, че времето доста е напреднало, както виждам. Така де, който не работи, не трябва да яде, нали знаете?

Ти какво, да не ме вземаш за вчерашен? Ако искахте да ходите по главните коридори, щяхте ли да ме вземате със себе си? Старият Бен разбира едно-друго, ти не ме гледай, че съм така опърпан.

Приятел, а? Добри приятели си намерила. Че и аз покрай тебе. Де да видим какво ще излезе от тая работа.

Тъй, тъй… И от небето сладък сок вали, нали така? Честните хора са в затвора, а навън са мошениците, това ли ще ми разправяш?

Аз не знаех, че са деца. С тая броня, как да разбера? Видях само, че някой се е маскирал като войник, но му липсват антените, значи не е мравка. Мислех, че са чужди шпиони. Инак щях ли да ги оставя да си правят такива шеги с мен?

📘 Книга I

– Представен като затлъстял технократ с любов към хапването и ужас от хаоса.

– Задържа Раничката, но е надхитрен и унизен от нея.

– Обърква дегизирана Ането с терористка, изпада в паника и бяга.

– Става свидетел на падението на Кралицата и изпада в ярост.

– Помага на Ането, Раничката и Сид да се придвижат из подземните тунели.

– Освобождава Сид, поема контрола над телевизионната система и дава думата на Кралицата.

– Произнася финалния призив към бунт – и отключва първото въстание в историята на Мравазония.

📗 Книга II

– В пост-тоталитарното общество Бен става Главен инспектор на техническите системи из всички мравуняци.

– Пътува между отделните сектори, с реална власт да взема решения на място.

– За разлика от Сид, който се оттегля, Бен поема отговорност – и я използва мъдро.

– По-късно в книгата играе ключова роля в спасяването на Ането от почти невъзможна ситуация, използвайки позицията и ресурсите си.

– Неговата дъга върви възходящо: от смешен образ до компетентен спасител и пазител на новия ред.

📙 Книга III

Инженер Бен не се появява повече. Неговата роля приключва с падането на диктатурата и издигането му в новото общество.

– Дали Бен не е знаел истината още от самото начало – но му е липсвала смелост?

– Вярността му към Кралицата – идеология ли е… или дълбоко синовна връзка?

– Символ ли е той на всяко зъбно колелце, което накрая блокира машината?

– Какво се случва с него след въстанието? Потъва ли в сянка… или съгражда нещо ново?