„Паркът на призраците“ – кратко изложение

Червенокосото Ане – надявам се, че вече я познавате от „Гората на призраците“ –, доста се измъчва от скуката, която я очаква в къщи след завръщането от гората. Но, разбира се, това не продължава много дълго. Само месец след края на предишните приключения в добре уредения живот на малкото момиче започват да се случват необичайни неща – толкова необичайни, че тя е принудена да се завърне обратно във вълшебния свят на гората. Оказва се, че това завръщане е свързано с доста трудности, тъй като, за разлика от първия път, магьосникът Нерод Лапцев отказва да се появи – но с помощта на вярната приятелка, нейната стара раничка, Ането скоро преодолява всички препятствия …

В гората обаче са настъпили сериозни промени. Може дори да се каже, че от старата, вълшебна Гора на призраците не е останала нито следа. На нейно място сега се кипри модерен и благоустроен парк, в който са построени най-различни развлечения за деца и възрастни. Но защо ли паркът носи името на злия бобър Хайно? И дали всичко в него е наистина толкова невинно, колкото изглежда в началото?

Водена от любопитство, Ането започва да търси старите си приятели – летящият часовник Чарко и неговият постоянен спътник Бу летящите уши, както и всички останали герои от първата книга – дядо Таралежко, госпожа Бухалица, елфите, мухата Бъз … Но напразно – те всички сякаш са потънали вдън земя и, колкото и да се старае, Червенокоска не успява да открие даже и следа от тях. Затова пък скоро открива, че Хайноланд, паркът на призраците, всъщност е една огромна измама, целяща да увери всички горски обитатели, че бобърът Хайно е излязъл победител от първата среща с Ането и нейните приятели.

Червенокоска е ужасена. Но, както сигурно си спомняте, тя никак не обича да чака със скръстени ръце, за да види какво ще се случи наоколо. Така и сега: следвана от раничката, тя набързо успява да погоди някой и друг номер на Хайно и неговите помощници – нещо, което разбира се й навлича доста неприятности и тя скоро е принудена да се крие, за да не попадне в лапите на злия бобър.

За съжаление обаче паркът се намира под постоянен надзор и играта на криеница свършва доста бързо – и почти трагично. Спасявайки се от преследването на паяците, Ането се хвърля във водите на голямата река, потъва като камък и … скоро се събужда в подводното царство на Шаран Четвърти – синът на онзи благороден рибешки цар, който, ако си спомняте, спаси живота й в първата книга. Тук изглежда най-после я очакват сигурност и спокойствие …

Уви, първото впечатление отново се оказва измамно. Подлият Шаран се опитва да я използва за собствени цели и, след като тя категорично отказва да му служи, заплашва да я задържи като доживотна пленница. Цяло щастие е, че тя му е прекалено нужна и това не му позволява да й стори нещо истински лошо. А освен това Гората на призраците все още таи в себе си някое и друго вълшебство, което Червенокоска може да използва в някой решаващ момент …

Накратко, плановете на подлия рибешки цар скоро биват осуетени и тя дори успява да избяга от подводното царство – с помощта на могъщия компютър, наречен Голиат Непобедимият (но само до преди да се е срещнал с Ането, защото в нейно лице дори и той си намира майстора).

Навън обаче все още я очакват само несигурност и страх. Макар и отново да е попаднала в познатите й отпреди места, тя все пак не успява да открие старите си приятели (за които междувременно е узнала, че се намират в плен на Хайно). Но разбира се, тя не би била нашата Червенокоска, ако се предаваше толкова лесно. След нова поредица от приключения, в които са замесени много от вече познатите ни герои, като например свраката Меги и двете орлета, които междувременно са пораснали и са станали истински силни орли, тя най-после успява да попадне на гореща следа и да открие мястото, където се намира строго охраняваният лагер, в който Хайно държи пленниците си.

Но как да им помогне? Лагерът, не ще и дума, е охраняван от малка армия паяци, ръководени лично от господин Орела – бащата на двете орлета, които толкова се срамуват от него, че са решили да скъсат всяка връзка със семейството си.

Задачата е повече от трудна, но с много изобретателност и смелост Червенокоска отново успява да я реши. Как точно? С помощта на мравките, разбира се. Но ако искате да узнаете още подробности, ще трябва да прочетете книгата, тук няма да издам нищо повече.

Настъпва решителният момент. Сега вече всички приятели са свободни, но Хайно все още контролира положението в гората и – което е най-лошо – той държи в ръцете си нещастните призраци, които по неизвестен начин отново са попаднали тук. Разбира се, те трябва да бъдат освободени – но никой не знае къде точно ги държи Хайно, пък и след дръзкото бягство той без съмнение многократно е подсилил охраната на своите тайни затвори.

Ха! Господин Хайно празнува своя юбилей – и по този повод всички призраци ще бъдат публично показани в едно огромно шоу на остров по средата на реката, където се намират централните сгради на парка. Но дали това не е просто капан? Единственият начин да се отговори на този въпрос е да се направи нов опит за освобождаване … но кой ли би се осмелил да го стори?

Тук на помощ идва един много неочакван приятел. Спомняте ли си за чайката-разбойник от първата книга? Ако да, то очаквайте нови и напрегнати приключения, в които той играе главната роля.

Е добре – ние отново прескачаме цял куп интересни неща, за да кажем, че призраците все пак биват освободени. Но на тяхно място в плен попада … самата Ане. Горчива мъка, та дори отчаяние попарва всички нейни приятели. Какво ще правят без Червенокоска? И колко ли ужасно ще бъде отмъщението на Хайно?

По-полека, по-полека … Червенокоска не се предава толкова лесно. При това тя има много, много приятели – дори и такива, за които изобщо не подозира, че биха могли да й помогнат.

Накратко – Червенокоска успява да се изтръгне от лапите на бобъра. Но едно последно, най-трудно изпитание, все още трябва да се преодолее. Огънят на вечната промяна, единственото средство за спасяване на призраците, трябва отново да бъде пуснат в действие – но както може би си спомняте, това е един дълъг и много, много труден процес. При това господин Лапцев, кой знае защо, упорито отказва да се покаже, тъй че Ането трябва да се справя с всичко сама, без помощта на магии и вълшебства.

Най-после! Решителният момент е настъпил, всички с нетърпение очакват да изживеят чудото, за което са слушали толкова много. Но тук – о ужас! – ги очаква страшна изненада. Оказва се, че Хайно ги е изпреварил и в края на краищата все пак успява да хване всички свои противници в един хитро замислен и майсторски изпълнен капан.

Но дали всичко е изгубено? Едва ли … Ние всички знаем, че, ако го желаем много силно, можем да победим всяко зло в живота, па било то и толкова страховито, колкото е могъщият бобър Хайно. Тъй че, смело напред и горе главите. Доброто побеждава – не само защото това е книга за деца, а и защото така си му е редът … или поне така искаме да вярваме ние – мечтатели, дебелоглавци, непокорници, българи.

Нали така, мили мои?

Copyright © Enev Design & Consulting
Berlin, Germany