„Гората на призраците“ – кратко изложение

Въведение

Историята започва в стаята на Ането – момиче на девет години, което живее заедно с майка си в малка къща на края на града. Тя е доста твърдоглаво дете – постоянно чупи играчките си и върши каквото си иска.

На вратата се звъни: пристига стар господин, влачещ голям очукан куфар. В разговора се изяснява, че Нерод Лапцев има странния занаят на Съхранител на играчки. Какво точно се има пред вид тъй и не става ясно, но Ането и майка й са напълно запленени от играта, която той им показва: един горски пейзаж в който всичко се движи и като че „живее“. Ането настоява да получи играта на всяка цена. Макар и да отказва да я продаде, господин Лапцев се съгласява да я заеме за няколко дни. Скоро след това той си тръгва.

Забравила за всичко, Ането играе ден и нощ с новата игра. Скоро обаче се случва нещо неприятно – след ден-два играта престава да се движи. Ането прави напразни опити да я „поправи“. Това продължава така докато тя губи търпение и, вбесена, се опитва да я счупи.

В този момент се случва нещо тайнствено и непонятно – играта започва да свети, в средата й се появява малък смерч, който грабва Ането и я засмуква навътре. Така малкото момиче попада в един вълшебен свят.

Част първа: Изгубена в гората

Пищейки от ужас, Ането пада в средата на мрачна горска поляна. Малко след нея пада и малката раничка, която преди това е лежала захвърлена небрежно в детската стая.

Скоро тя среща първите горски обитатели. Това са Чарко, един стар стенен часовник, както и неговия приятел Бу – нещо като прилеп, чиито крила се състоят от ... две огромни уши. Двамата безделници й обясняват, че тя е попаднала в най-страшната от всички омагьосани гори – Гората на призраците. Ането ги обижда и те скоро си отиват.

След това обаче Ането успява да спечели приятелството на раничката, която й е била много сърдита, тъй като малкото момиче винаги се е отнасяло лошо с нея.

След много трудности Червенокоска успява да се измъкне от поляната. В малка воденичка на брега на реката тя среща Дядо Таралежко – стария и мъдър горски билкар, от когото се надява да получи помощ. Старецът обаче е потънал в тежки грижи – от няколко дни насам воденичното колело е спряло да се върти и малката му градинка е започнала да пресъхва.

Оглеждайки колелото Ането открива причината за аварията. Оказва се, че тук тя си има работа със самия господин Хайно – предприемачът, който е построил разбойническата система за събиране на такси от пътниците през гората. Бобърът-грубиян я обижда незаслужено, но скоро му се налага да съжалява за това: Ането скоро намира начин да го надхитри и прогони от това място. Колелото на воденичката отново се движи, Дядо Таралежко е спасен!

Старецът е трогнат до сълзи и дарява Ането с най-ценните неща, които притежава: няколко златни монети и малко гъбено парченце, за което твърди, че е вълшебно. Той обаче не може да й каже в какво се състои неговата тайна – за съжаление тя се е изгубила през дългите години, в които парченцето е било предавано от баща на син.

Приключенията на Червенокоска продължават – тя е принудена да намери път през голямото блато, а след това и през поляната с орхидеите, която е едно много опасно място. След като се справя и с тези препятствия, тя най-после стига до жилището на госпожа Бухалица – старата гледачка, при която я е изпратил Дядо Таралежко.

Тук тя наистина получава помощ, но за съжаление предсказанията на госпожата са твърде неясни. Единственото ясно указание е, че Ането трябва да търси отговори на въпросите си в Къщата на призраците – тайнствена порутена сграда, която се намира на другия бряг на реката.

Другото важно откритие, което Червенокоска прави, докато се намира при госпожа Бухалица е, че гъбеното парченце върши същото, което вършат гъбените парченца на Алиса в страната на чудесата (сигурно не е нужно да казваме какво точно, нали?).

И тук става нещо съвсем неочаквано – след като използва гъбеното парченце по един особен начин, Червенокоска … бива арестувана от мравазонките: войнствено племе, което населява близкия мравуняк.

Глава втора: При мравазонките

Оказва се, че в мравуняка цари диктаторски режим: малка част от мравките-войници държи в пълно подчинение останалите мравки-работници. И, което е още по-лошо, мнозинството от мравки-работници дори не подозира за съществуването на един външен свят, изпълнен със светлина и топлина. Всичко, което ги интересува, е да получават храна и гледат телевизия. Опитите на Ането да ги убеди, че един друг свят наистина съществува, водят винаги до отговора: „ако имаше такъв свят, то отдавна да сме го видели по телевизията“.

Все пак тя има късмет: един от работниците – големия Сид –, започва да й вярва и се съгласява да й помогне. С негова помощ Ането може би наистина ще успее да избяга ...

Ама че лош късмет! Сид бива арестуван, а Ането едва успява да се измъкне. Но тук отново й помагат приятели: с помощта на раничката и мравката-инженер Бен тя попада при майката-царица: най-важната мравка в целия мравуняк. Червенокоска разказва патилата си, майката-царица е ужасена: нейната мечта за един живот, изграден върху светли идеали, очевидно е помрачена …

След много други приключения Ането успява да спечели приятелството на мравките и така да стигне до отсрещния бряг на реката. Макар и изпълнена със страх, тя е твърдо уверена, че скоро ще намери обратния път към „нормалния“ свят, но …

Част трета: В гнездото на орела

Едва направила няколко крачки, Ането бива грабната от огромен орел, който я носи над цялата гора – до каньона в планината, където се намира гнездото му. Оказва се, че тя трябва да послужи за закуска на малките орлета – две много умни, но доста разглезени хлапета.

В последвалия разговор става ясно, че орлетата си умират за всякакви логически задачи и тестове. Ането, която съвсем не е вчерашна, успява да ги победи в трудната игра на гатанки … и дори да се измъкне от гнездото, макар и да не може да лети …

Но с това трудностите все още не са приключили. След като успява да се върне обратно в гората, тя най-после достига тайнствената къща на призраците …

Част четвърта: Къщата на призраците

Да се влезе в къщата е много лесно … Но тук я очакват призраците! От техния гняв я спасява само намесата на един тайнствен глас, чийто притежател е …

И тук я очаква огромна изненада: Ането най-после разгадава тайната на призраците – но това не й носи ни най-малко облекчение, тъй като, оказва се, тази тайна е … (не, тук няма да издадем за какво става дума). За голямо удивление на Червенокоска тя е единствената, която може да помогне … Но за това е необходимо да издържи три много тежки изпитания …

Какви точно? Е, тук няма да разкрием тайната. Достатъчно е да кажем, че тя блестящо се справя с изпитанията (между другото, побеждавайки Хайно още веднъж) – докато се стигне до (неизбежния) щастлив край.

Епилог

Отново сме в къщата на Ането. Старият господин Лапцев току-що е дошъл, за да прибере играта си обратно. Майката не може да се нахвали с неочакваната промяна, настъпила с Червенокоска – тя е напълно неузнаваема и дори се опитва сама да поправи някои от счупените си играчки. Малката разменя заговорнически погледи с магьосника, но не казва нищо. Преди да си отиде, той й дава малък подарък – една играчка „снеговалеж“, в която отново може да се различи гората и нейните обитатели. Ането я разглежда отблизо и … вижда вътре заплашителната физиономия на Хайно, който се заканва да си отмъсти. Дали историята е окончателно приключила?

Едва ли …

Copyright © Enev Design & Consulting
Berlin, Germany