„Пустинята на призраците“ – кратко изложение

Да се ходи на училище след като вече си бил в Гората на призраците – нима може да се измисли нещо по-скучно от това? Именно такива мисли измъчват Ането в началото на третата книга, „Пустинята на призраците“. Слава богу, спокойните моменти при нея са рядкост – и ето как ние отново я придружаваме в Гората на призраците, вълшебния свят-игра, в който тя беше вече два пъти (познати ни от книгите „Гората на призраците“ и „Паркът на призраците“).

Тук обаче я очакват изненади, при това не особено приятни. Гората, оказва се, вече е напълно неузнаваема. На нейно място сега е останала само една изпепелена и изпълнена със страховити чудовища пустиня, в която дори изпечени пътешественички, каквито са Червенокоска и нейната раничка, са принудени нерядко да се борят със страха. На всичко отгоре този път с тях е и един нов спътник, Петър, който здравата ги нервира с непрекъснатото си хленчене, поне в началото …

Но скоро нещата започват да се развиват с познатата ни шеметна бързина. След като се запознават с Фидо – едно горско джудже, водещо непрекъсната ожесточена война с призраците, те скоро се оказват запокитени в центъра на мистериозна, макар и сравнително тиха, борба между старите им приятели и неизвестния, нов враг, за когото е известно само, че се нарича „негово височество“. Както обикновено, тук следват множество заплетени приключения, чийто краен резултат – последната решителна среща-битка с „негово височество“, вероятно ще ви изненада не малко …

Но, разбира се, тук ние няма да издадем нищо. Прочетете книгата сами ако искате да узнаете кой се крие зад тайнственото име …

Copyright © Enev Design & Consulting
Berlin, Germany