Интервю за списанието „Download BG“ (април 2003)
Интервюто, взето по интернет, беше публикувано в априлския брой на списание „Download BG“ под заглавие „Да успееш на запад“ (нещо, което ние намираме малко пресилено). Публикуваме го тук с незначителни съкращения.
Download.BG: Здравейте, бихте ли се представили на читателите ни?
Златко Енев: Казвам се Златко Енев, на 42 години съм, женен, баща на две деца. Живея в Берлин от края на 90-та година, минах през доста стъпала, докато стигна до сегашното си място. Като повечето емигранти и аз на времето скачах в празното, макар че жена ми, която е германка, донякъде смекчи падането.
Download.BG: Преди да обърнем заслужено внимание на книгата ви бих искал да ви поразпитам за вашия живот. Кажете ..., дълъг ли е пътят от Преслав до Берлин?
Златко Енев: Средна работа, бих казал. Тридесет години. Някои го правят за по-малко, други – за повече време. Не знам как ще ви прозвучи, но аз съм доста убеден, че човешкият живот е нещо като поредица от скокове над пропасти – не постоянно, разбира се, но през определени (и неизбежни) промеждутъци от време. Който се осмели – скача, който не – остава и гледа изотзад. (Не че има някаква гаранция в смелостта, разбира се – и с нея и без нея човек винаги може да се окаже размазан на дъното). Единственото сигурно нещо е, че ако не се осмелиш сега, пропастта само се разширява, тъй че по-късно става още по-трудно.
Но стига толкова с философията. Големите скокове в моя живот бяха два – поне дотук. Първият – когато през 79-та успях да премина през цедката на приемните изпити в Софийския университет и две години по-късно (казармата, най-травматичния спомен от живота ми!) започнах да следвам философия. Без това следване животът ми със сигурност би протекъл много по-различно, даже не се опитвам да си го представя … В София попаднах на хора и дори в ония мътни времена започнах да попроглеждам за едно или друго нещо. Но тук не искам да говоря за политика, пък и никога не съм бил дисидент …
Един от големите проблеми на емигрантството е, че образованието, което получаваме в България, много рядко се признава навън, така че повечето хора са принудени да започват всичко отначало. Така стана и с мен – при което стигам до втория голям скок в живота ми: тоя от София до Берлин.
Началото беше и лесно, и трудно. Лесно, защото не ми се е налагало да се влача по общежития за бежанци, но пък трудно, защото моите философски дипломи за нищо не служеха. Слава богу, по време на дисертацията бях се научил да работя доста професионално с компютри (включително и да програмирам), та това ми помогна да си намеря работа в едно новосъздадено берлинско издателство. Но трябваше да започвам от нула, както и колегите около мен. В известен смисъл моят голям шанс беше в това, че времената около падането на стената бяха много мътни и немците тогава бяха по-склонни да рискуват (а да назначат човек без образование като шеф на отдел е голям риск, спор няма, ако и отделът в началото да се състоеше единствено от „шефа“ : )). Но полека-лека всички се научихме, та даже започнахме и да бием ония оттатък стената (в момента издателството води източногерманския пазар за учебници по природонаучните дисциплини). И ние можем по нещичко, не е като да сме с по две леви ръце …
През 95-та започнах собствен бизнес, който продължавам и досега (пак същата история, специалист по оформлението на технически трудни, природонаучни текстове – таблици, формули, всякакви трудни за правене завъртулки). Но душата ми, разбира се, не е в това – както, надявам се, ще потвърдят читателите на моите книги. И Бенедикт Спиноза е живеел от полиране на оптически лещи :-).
Download.BG: Какъв сте вие – web дизайнер, писател или програмист?
Златко Енев: От всичко по малко, макар че единственото, което ме вълнува истински, е писането на книги. Но, както вече казах – и аз като всички останали съм принуден да се спасявам както мога, та оттук и дизайнерството, както и всички останали технически трикове, които владея. Все пак се смятам за голям късметлия – преди никога не бях очаквал, че ще мога да правя нещо с ръцете си, а се оказа, че не било съвсем така. Скрийнсейвърите, които направих, се радват на огромна популярност, вече са товарени около сто хиляди пъти (http://www.ghostforest.com/download/screen_savers/bulgarian/Scr_savers_bul.htm). Това все пак е доказателство за някакво качество, нали?
Що се отнася до книгите, то тук без съмнение думата имат читателите. Но, ако се съди по ентусиазма на децата (http://www.ghostforest.com/Gallery/journey_Bulg_may_2002/journey_bul.htm), тук нещата също не са съвсем зле.
Download.BG: Кой от занаятите си предпочитате: дизайнер или писател?
Златко Енев: Хм, трябва да призная, че предпочитанието не е точно онова, което ме кара да бъда един или друг. Основният мотив засега е необходимостта, колкото и прозаично да звучи това. Инак, ако имах възможност да избирам, отдавна да съм преминал на свободна писателска професия, но за съжаление това е нещо, което в момента не мога да си позволя. Единственият пазар, на който книгите ми съществуват в момента е българският – а в България едва ли някой може да преживява от писането на книги. Разбира се, аз нито за момент не преставам да вярвам, че някой ден тая ситуация ще се промени – и в това се състои смисъла на цялата ми интернетска презентация. Човек не може да чака, докато късметът го удари по челото, без работа нищо не става. Поне аз така вярвам. Рано или късно книгите ще се появят и тук на запад – а тогава вече ще видим.
Download.BG: Лесно ли е един дизайнер и то от неизвестна държава като нашата да си намери работа?
Златко Енев: Пак ще повторя – работа му е майката. Аз вярвам, че повечето българи са трудолюбиви и изобретателни хора – инак не бихме оцелели толкова дълго време като нация –, но за съжаление в собствената ни страна надделяват дребни борби и страсти, които обезсмислят повечето усилия. Извън България почти всички българи, които познавам, са много успели хора.
Хората не се интересуват особено много за това от коя страна идваш – важното е какво и колко можеш. Останалите също не получават нищо наготово, независимо от това къде са родени.
А намирането на работа става все по и по-трудно нещо – навсякъде по света. Много хора твърдят, че работата ще бъде най-голямата привилегия на 21-вия век. Аз искрено се надявам, че няма да се стигне чак до там, но пък и не чакам да видя какво ще стане. Който не се променя – и то непрекъснато, без никаква почивка – загива. Няма защо да си говорим за динозаврите.
Download.BG: Този въпрос е характерен за предаването „Глобусът” , но не мога да се сдържа. Как се чувства човек далеч от родна България? Възползвате ли се от услугите на Интернет за да комуникирате с познатите си тук?
Златко Енев: О, това е прекалено сложна тема, но все пак ще се опитам да бъда изчерпателен. Не е лесно, повярвайте ми. Докато човек е беден и гладен, всичко на тоя свят му се вижда свързано с материалния успех. И едва по-късно, когато започне да побелява и натежава в някоя чужда страна, вижда, че душата си иска своето и не е щастлива само с едното имане …
Аз напуснах България обезверен и озлобен, единственото, което ми се искаше тогава, беше да затръшна вратата зад гърба си и никога повече да не се обръщам. Дълги години контактът ми с родината беше доста символичен и, за мой срам, децата ми не говорят български език. Но преди няколко години, когато установих, че единственият език, на който мога да пиша, е българският, много бързо намерих обратния път. В момента не мога да си представя живота без ежедневното боричкане с българския език – най-голямата наслада за мен.
Да, ползвам интернет най-редовно за комуникация с други българи. Ще ви открия една тайна – след близо двадесет годишно прекъсване най-после възстанових контакта с бившите си колеги от времето на следването и сега дори създадохме собствена група в Yahoo, която функционира доста активно. Това ми доставя огромно удоволствие.
Download.BG: Как дойде идеята за написването на “Гората на призраците”? Кое ви накара да я създадете?
Златко Енев: А, тук вече стигаме до магията :-).
Никога не съм предполагал, че ще пиша книги, били те за деца или възрастни. Като студент се опитвах да пиша, но скоро престанах, бях убеден, че не съм роден за писател. И сигурно никога не бих променил това убеждение – ако през 2000-та година не бях се захванал с идеята да правя компютърна игра за деца. Започнах да работя заедно с Анри Кулев и неговия екип, но след около година работа стана ясно, че от идеята нищо няма да стане, поне под формата на игра. От този момент нататък бях принуден да спасявам каквото мога – и така се стигна до написването на книгата. За мое голямо удивление първите читатели – деца на мои познати и приятели –, бяха много увлечени от историята. Това ми даде кураж да я предложа на издателство ПАН, след което вече чух и професионална оценка. Когато се убедих, че и професионалистите харесват това, което пиша, вече нищо не можеше да ме удържа. И, ей ме на – барабар Петко с мъжете, вече се наричам писател съвсем на сериозно.
Download.BG: Попаднах на вашия сайт през един руски портал и бях много учуден (първо ви помислих за руснак) на факта, че един българин е пуснал труда си – игри, скрийнсейвъри, графики, дори книгата си безплатно (не че няма талантливи БГ програмисти, които да правят същото, но по-голямата част от тях, принудени от тежкото икономическо състояние на страната, не могат да си позволят подобен лукс). Щом не сте написал книгата за пари, защо тогава?
Златко Енев: Ако някой ми каже, че изобщо не се интересува от пари, ще го помисля или за глупак, или за лицемер. Тъй че подобни неща няма да ви говоря. Парите, разбира се, не са ми безразлични, но, слава богу, те ме интересуват само като средство, а не като цел. Работата е там, че българският книжен пазар почти не може да възвръща средствата, вложени в издаването на книги – предполагам, че това се отнася до голяма част от изданията, които се правят у нас. Във всеки случай един начеващ автор със сигурност трябва да забрави мечтите за финансов успех ако единственият му пазар е България, както това е с мен. При това моите книги са доста добре илюстрирани, което ги оскъпява допълнително и прави финансовия успех невъзможен даже и на теория. С други думи – те са калкулирани на загуба. Ако ме питате защо, то отговора, който мога да дам е, че първо не ми се иска да правя компромиси с качеството и, второ, просто засега мога да си го позволя. Сметката е проста, ако и да звучи малко пресилено: губи само един, затова пък печелят всички. Имам пред вид читателите на книгата. Те държат в ръцете си книга, оформена по всички правила на един модерен дизайн, илюстрирана добре – и не особено скъпа. (На всичко отгоре аз се надявам, че тя е и доста интересна). Но, разбира се, това не може да продължава до безкрайност – ако не успея да намеря изход от финансовия лабиринт, рано или късно ще трябва да пожертвам качеството и да се задоволя с по-бедно илюстрирани книги. Засега обаче я карам на юнашко самочувствие и чакам да дойде момента, в който имената на книгите ми ще станат познати на повече деца в България. Кой знае, може би тогава ще мога да си позволя по-големи тиражи, а заедно с това и мисълта за някаква (скромна) печалба. Казва ли ти някой?.
Download.BG: Разкажете накратко сюжета на „Гората на призраците”.
Златко Енев: Това е книга в доста популярния напоследък жанр „фентъзи за деца“. „Хари Потър“ е неоспоримият лидер в това направление, но тук на запад пазарът е просто задръстен от подобни книги, някои от тях много добри, други – не чак толкова. В моята книга става дума за приключенията на едно деветгодишно момиче, червенокосото Ане, което е всичко друго освен добро и послушно – и може би точно по тая причина попада в един омагьосан свят, Гората на призраците. Оказва се, че там я очакват много приключения и срещи с най-невероятни герои и фигури – един летящ часовник, както и чифт летящи уши са само двама от тях. При това цялата история е обвеяна от една тайна, която бива разкрита и обяснена едва на края. Това е и солта на историята, оказва се, че нищо от приключенията на Ането не е било случайно. Освен това в текста са скрити множество тънежи, които могат да се разберат единствено от възрастни, например многобройните алюзии с класически текстове или цяла една част, която е нещо като вариант на тема „1984“. Може би точно по тази причина книгата се чете с удоволствие както от деца, така и от възрастни. Например моя позната, която води литературна рубрика в един от столичните вестници твърди, че „Гората“ е станала нейна настолна книга. Не виждам защо ще й е необходимо да ме залъгва, та предпочитам да й вярвам.
Download.BG: Прочетох вашата биография в сайта ви (http://www.ghostforest.com/about/autobio_bul.htm). Там вие представяте Ането не просто като героиня във ваша книга, а като стара и то много близка приятелка, която след дълги години забрава се завръща при вас и ви принуждава да й дарите „собствен живот”, пишейки тази книжка. Може ли да се каже, че книгата е повече за самия вас, отколкото за читателите?
Златко Енев: Господ знае. С течение на времето моето отношение към собствените ми книги се променя, та нищо чудно постепенно те започнат да стават по-важни за читателите ми, отколкото за самия мен. Аз живея преди всичко с проектите, над които работя в момента, по-старите неща полека-лека започват да избледняват и отстъпват назад. Сега например пиша вече третата си книга, тоя път – за възрастни. Трябва да призная, че напрежението на работата не ми оставя много-много време да мисля над по-старите неща. Книгите и без това живеят свой собствен живот, и да мисля, и да не мисля – все тая. Ако са добри – ще живеят. Ако не – здраве.
Download.BG: Смятате ли да предоставите на децата нова възможност за среща с приключенията на Ането?
Златко Енев: Разбира се! Втората книга вече е готова и се намира в печатницата. Предполагам, че ще бъде готова някъде до средата на април. Няма да издам нищо друго освен това, че досегашните читатели са доста въодушевени.
Download.BG: Какви са плановете ви за бъдещето?
Златко Енев: Планове? Трудна работа, особено в тия времена на непрекъснати промени. Смятам да пиша, разбира се, но знам ли какво ще стане? Като автор, идещ от малък и непопулярен език, сигурно ще трябва много дълго време да се боря с предразсъдъци и липса на интерес. Надявам се, че нещата сами ще си покажат. Човек може и цял живот да блъска с глава срещу стената, но за да го прави, трябва поне от време на време да е сигурен, че звукът на кухо иде от стената, а не от главата му : ). Та така и с мен. Стискайте ми палци.
Download.BG: Благодаря ви, че ми отделихте от времето си и ... Auf Wiedersehen.
Copyright © Enev Design & Consulting
Berlin, Germany